От 2017 г. България е част от автоматичния обмен на данни с държавите от общото икономическо пространство на ЕС и още 30 държави.

Така до българските институции са дошли сигнали, че през 2017 г. българи са пазарували в чужбина за 500 хил. евро и повече.

Освен от банки, имотни агенции, застрахователни компании, пенсионни дружества, чрез автоматичния обмен се предоставя и проверява информация и от компании за продажба на автомобили, луксозни бутици, магазини за продажба на бижута и други скъпи стоки.

Така във въпросния списък попадат любители на скъпи часовници, бутикови коли, скъпи златни бижута. Имало и имена на бизнесмени, които се интересували къде могат да открият сметки в криптовалута. В масовия случай подозрителните движения се засичали чрез плащания с банкови карти.

За да бъде завършена проверката, следва дълга преписка и серия питания до съответните служби, обясняват за изданието експерти, работили по критериите за селекция.

Случвало се е от нея да излязат нови данни за сметки, за подозрителни преводи, за придобити имоти, неплатени данъци и другаде, а не само в държавата, от която е тръгнал първоначалният сигнал.

НАП, финансовото разузнаване и прокуратурата са селектирали и чужди граждани, чието поведение отговаря на рисковите профили. Поискана е информация за над 2000 души от различни държави. Във въпросния списък имало и имена, селектирани по “българска линия”, най-често хора, които често пътували зад граница.

Според българските закони всеки български гражданин е длъжен да декларира притежавана от него недвижима собственост, като посочи държавата, адреса, вида и датата на придобиване на имота.

Ако получава доходи от него, също е длъжен да ги обяви. Всеки облагаем доход от чужбина също трябва да бъде деклариран пред българските данъчни власти.

Наскоро НАП официално съобщи, че проверява 300 българи, които са похарчили над 50 000 лева за м.г., но се осигуряват на минималната заплата или не са подали данъчни декларации, т.е. нямат и лев доход.

Технологията на проверките се задейства веднага след като в приходната агенция няма декларирани доходи, които да позволяват подобен начин на живот.

Над 80 са критериите, по които данъчните правят селекция на рискови данъкоплатци, разказват бивши инспектори.

Първият легален източник на информация са работодатели. Ако получателят не е обявил доходи пред българските данъчни и не е вписал къде са платени данъците за тях, получава първата червена точка.

Данъчните държат под око всеки, който няма легален източник на доход, но пътува често в чужбина, а при връщането си у нас декларира на митницата скъпи покупки.

Сигнал за повишено внимание от инспекторите е и деклариране на големи заеми, особено от близки и приятели зад граница, защото много често тези пари служат като алиби за харчове, които превишават доходите.

В черния списък попадат и членове на управителни и контролни съвети на компании или еднолични търговци, които държат скъпи офиси под наем или плащат лизингови вноски за автомобили, а компаниите им отчитат загуби пред данъчните. Имотните агенции и лизинговите къщи са задължени да докладват в приходната агенция за отдадени или купени скъпи имоти.

Ако някой непрекъснато превежда или получава пари от и към чужбина без задоволително обяснение, банките или финансовите институции, през които минават тези преводи, също веднага трябва да подадат сигнал, а данъчните да проверят основанията за превода, както и източника на парите.

Любителите на инвестиции в имоти трябва да знаят, че също ще бъдат предмет на особено внимание. Най-вече, ако влагат в имоти, не отчитат никакви доходи от наеми, а част от придобивиките биват продавани периодично. Данни за чести сделки от един и същи човек е задължена да подаде Агенцията по вписванията.

Застрахователните компании също подават информация, особено ако издават полици за голямо имущество, което принадлежи на един и същи човек или на свързани лица.