От КНСБ настояват за гарантирано равно заплащане за равен труд не само в България, но и в другите държави на ЕС. Това стана ясно от думите на президента на КНСБ Пламен Димитров по време на семинар във Варна.

От Конфедерацията настояват да се обърне внимание на социалното осигуряване на самонаетите лица, социалната защита и закрила на работниците. Европейският орган по труда трябва да се бори с трансгранични нарушения с трудовите, осигурителните и синдикални права. Чрез него работникът трябва да има възможност да поиска гаранция за своите права.

От Конфедерацията настояват от Европейската комисия и за колективни трудови договори, с които заплатите да са по-високи. На един отработен час (заплата плюс осигуровки) в България за 2017 г. се е заплащало 5.1 евро, докато за другите страни в ЕС е 23.1 евро. Високите нива на минимална работна заплата (МРЗ) са в Люксембург, Ирландия, Холандия, Белгия, Франция, Германия и Великобритания. Средните равнища на МРЗ са в Испания, Словения, Малта, Гърция, Португалия, докато ниските нива на МРЗ са в България и Полша.

Средната месечна работна брутна заплата в България за изминалата 2017 г. е 542 евро, докато нетната е 423.

За Дания средната месечна брутна работна заплата за 2017 г. е 5191 евро, докато нетната - 3270 евро. В Люксембург брутната заплата е 4412 евро, нетната - 3159 евро. В Холандия брутна заплата - 2855, нетна - 2155. За Естония, брутна заплата - 1221, нетна заплата - 957. В Словакия брутната заплата - 980, нетна - 748. В Унгария брутна заплата - 955, нетна - 635 евро.

От КНСБ настояват и за общ подход и съгласие в Европейския съвет за две нови директиви - Директива за изравняване на семейния и трудов живот и Директива за предвидимите и прозрачни условия за труд. Най-важното и за двете директиви e да се даде точно определение за дефиницията работник, кой е работникът и какви са неговите права.

Димитров обясни, че в социалната сфера също има какво да се направи с поне четири ключови аспекта, които са важни не само за българските, но и европейски граждани.

Става въпрос за Директивата за командировани работници, която има противоречиви измерения с българските, полските и румънски работници, които получават закрила по отношение само на минималните стандарти на колективното договаряне.

Той отчете, че едно от обещанията на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер е станало факт - за равен труд и равно заплащане, но от КНСБ настояват за гарантирано равно заплащане за равен труд не само в България, но и в другите държави.

От КНСБ настояват и за общ подход и съгласие в Европейския съвет за други две нови директиви - Директива за изравняване на семейния и трудов живот и Директива за предвидимите и прозрачни условия за труд. Най-важното и за двете директиви e да се даде точно определение за дефиницията работник, кой е работникът и какви са неговите права.

От Конфедерацията настояват да се обърне внимание на социалното осигуряване на самонаетите лица, социалната защита и закрила на работниците. Европейският орган по труда трябва да се бори с трансгранични нарушения с трудовите, осигурителните и синдикални права. Чрез него работникът трябва да има възможност да поиска гаранция за своите права.

България се справи изключително успешно с Българското европредседателство на Съвета на ЕС, но това, за което страната ни трябва да настоява в Европейския съвет, е да се работи повече за равно заплащане и равен труд във всички държави. Такава оценка постави президентът на КНСБ Пламен Димитров на отминалото председателство.