Архетипът на интроверта е ясен: това е мълчалив, сдържан човек, който има дълбока и оригинална мисъл, избягва контакти и намира трудности да се изразява пред по-голяма група хора, не обича да е в центъра на вниманието, а да се усамотява. Напоследък екстровертите печелеха внимание, защото времената са такива, че социалните контакти, бързата комуникация, свързването на теми, хора, идеи движат обществения живот, пише списание Hera.bg. А интровертите, обикновено оставящи и без това в сянка, в ера на социални мрежи, чатове и мегасвързаност чрез технологиите, съвсем се изгубиха. Но те заслужават реанимиране, подобаващо оценяване и признание. Както и разчупване на архетипа и излизане от етикетите.

Джонатан Чийк (Jonathan Cheek) от Уелсли Колидж (Wellesley College) твърди, че интровертите са много по-разнообразни типажи, и оформя 4 групи - социални, "мислители", тревожни и умерени (social, thinking, anxious и restrained като си събира в схемата STAR), по начина, по който те все пак общуват с другите.

Социалният интроверт обича усамотението и разговорите на 4 очи. Всяко събиране с повече хора му налага нуждата да се усамотява задълго, за да възстанови силите си. Когато намерят човек, с когото могат да общуват, те показват, че всъщност никак не са срамежливи и параноични, неврозни. Напротив, тогава те се отпускат и разкриват. Изглеждат изолиращи се, но те всъщност трудно намират сродни души и не правят компромиси. Те са стабилен тип.

"Мислителите" подбират много добре средата си и се обграждат с хора, много малък кръг, с които се чувстват в комфорт. Те взаимодействат, разкриват се, но държат това да е с хора, които споделят възгледите, идеалите им. Те не се отделят от големите групи заради несигурност или тревожност, а защото търсят своята среда. Въпреки че общуват спокойно, те запазват интровертните качества като обръщане поглед навътре, авторефлексия, съсредоточаване върху това навън как действа върху това вътре. Такива хора често са изразяват в изкуството, познати са сред близките си като "философи", мислители. Умеят да извличат от общуването полезното и важното за техния вътрешен свят. Заради чувствителността си те са по-нестабилни.

Тревожните интроверти наистина мразят да се намират в тълпи, но вместо те да ги потискат, по-скоро ги изнервят и паникьосват. Често тези интроверти имат високи изисквания и са перфекционисти към другите и е трудно да намерят сродна душа, защото рядко се сближават истински. За такива интроверти е важно да намират своя кауза, свое занимание, когато се усамотяват, за да канализират тревожността си. Нещо, над което да държат пълен контрол и където да са перфектни. Те са най-нестабилният тип, а тревожността им може да стане и опасна за тяхното психично здраве.

Сдържаните интроверти са консервативни и трудно се палят по каквото и да е, но направят ли го, отдават всичко на него. Тези интроверти не се тревожат от тълпите и агресивното общуване, просто следват собственото си бавно темпо. Никога не говорят необмислено и импулсивно и ако някой забави оборотите си до техните, ще стане свидетел на дълбока, последователна, методична мисъл. Това са интроветите, които истински се задълбочават в нещо и го преследват докрай. Такива хора са чудесни учени, изследователи, отдадени на дългогодишни проекти. Те са най-стабилният тип.