Съвети как да органичим до минимум приема на нитрати с питейната вода и хранителните продукти дава Регионалната здравна инспекция, научи Moreto.net.

Специалистите препоръчват консумиране на бутилирана вода, ако населеното място е с питейна вода, която има наднормено съдържание на нитрати. Важно е плодовете и зеленчуците да се измиват обилно с течаща вода и четка, след което да се накисват. Така се губят около 10 -15% от нитратите. Премахването на кочана и външните листа на зелето, корите и опашките на краставиците и тиквичките на практика помага за отстраняването на “най-нитратните” части на растенията.

Ако краставиците, тиквичките и картофите имат жълти петна, не бива да се употребяват. Това означава, че съдържат прекалено много нитрати.

При варене на зеленчуците трябва да се излива водата, в която са врели още докато е гореща. По този начин се унищожават от 40 до 80 % от нитратите. Ако се чака да изстине заедно със зеленчуците, тогава част от нитратите ще се върне обратно в тях.

Добре е да се избират зеленчуци със среден размер, тъй като най-често имат минимално съдържание на нитрати (необичайно едрите зеленчуци често са резултат от използване на азотни торове).

Консумирането на зеленчуците с лимон и съдържащия се в него витамин С възпрепятства превръщането на нитратите в нитрити и образуването на нитрозамини.

При претоплянето на супи и ястия се увеличава концентрацията на нитрати в тях.

Не трябва да се забравя, че нитратите и нитритите се използват в консервната промишленост. Препоръчително е да се ограничи консумацията на колбаси и пушени месни продукти до един път в седмицата.

Как вредят нитратите?

От РЗИ-Варна отбелязват, че нитратите сами по себе си не са токсични. Опасност за здравето на човека представляват веществата, които могат да се образуват от нитратите, попаднали в организма (преди или след поглъщането им с храна или вода) - нитрити и нитрозамини.

Нитритите се свързват с хемоглобина в кръвта, в резултат на което се образува съединение, наречено метхемоглобин. Метхемоглобинът е неспособен да пренася кислорода до органите и тъканите, вследствие на което се развива състояние, известно като метхемоглобинемия, характеризираща се с посиняване на кожата и лигавиците (цианоза).

Нитратите са най-опасни, когато са превърнати в нитрити още преди поглъщането им. Това превръщане може да стане при неправилно съхранение на хранителните продукти (висока температура и намалено съдържание на кислород в помещението) или по време на готвенето, най-вече при пържене. При ниска киселинност на стомашния сок нитритите могат да се превърнат в нитрозамини, които имат канцерогенно действие. При постъпването в организма на големи дози нитрати, след 4 до 6 часа се появяват гадене, задух, диария, посиняване на кожата и видимите лигавици поради натрупването на високи количества метхемоглобин и недоокислена кръв. Едновременно с това се усеща обща слабост, замайване, понякога припадъци, болка в тила и сърцебиене.

Използването в течение на дълго време на храна и вода с високо съдържание на нитрати води до развитие на алергия, нарушение на функциите на щитовидната жлеза, засягане на опорно-двигателния апарат и нервната система.

Нарушената обмяна на веществата може да стане причина за различни заболявания. Най-чувствителни към въздействието на нитратите са: кърмачетата до тримесечна възраст (поради ниска киселинност на стомашния сок и наличие на нитрат- преработваща бактерия в храносмилателния тракт); бременните жени (съществува риск от аборт при някои жени); малки деца с храносмилателни смущения и лица, претърпели тежки хирургични интервенции на стомашно-чревния тракт.

В райони, в които наред с наднорменото съдържание на нитрати, се наблюдава и дефицит на йод, подрастващите деца и ученици са изложени на по-голям риск от възникване на заболяването ендемична гуша (увеличаване на размерите на щитовидната жлеза, вследствие на недостиг на йод във водата или храната).

Според Световната здравна организация безвредното количество нитрати за възрастен човек е 5 мг на килограм тегло на ден, като допустимото дневно количество е до 500 мг. Когато в организма на човека постъпят нитрати над тази пределно-допустима концентрация, те вече представляват потенциална за здравето опасност.