България е на път да загуби киселото мляко и сиренето като традиционни храни. Причината е, че Европейската комисия настоява за прекратяване на закрилата върху географските означения за родните продукти.

Може ли традиционни български храни като саламуреното сирене, кашкавалът и киселото мляко да попаднат в ръцете на чужди производители? И да загубим правата върху рецептите им? Възможно ли е вместо „български” върху опаковките им съвсем скоро да пише „гръцки” или „италиански” например? И кой носи отговорност за това?

Заради законодателни промени страната ни е на път да загуби правото на национална защита върху няколко основни храни, които слагаме на трапезата си – известни като български. Това са: киселото мляко, бялото саламурено сирене, „Български кашкавал“, „Кашкавал Балкан“, „Карловска луканка“, „Карловски луканков салам“, „Лютеница Първомай” и „Българска боза”.

Ще загубят ли потребителите от това и възможно ли е традиционни родни храни да бъдат фалшифицирани и да се предлагат със съмнително качество?

Горнооряховският суджук е с уникална рецепта.

„Той се произвежда само и единствено от говеждо висококачествено месо. Тук няма никакви консерванти”, издава Румяна Добрева, производител на горнооряховски суджук.

И уникална технология.

„Използват се по-ниски температури на зреене и на сушене, изисква голямо търпение и хигиена”, обяснява Добрева.

И то само тук. В Горна Оряховица.

„Ако няма този свеж и проветрив въздух, няма да има тази хубава бяла чиста плесен, която защитава продукта”, обяснява Румяна Добрева.

Правото горнооряховският суджук да се произвежда само тук минава през двугодишна битка, 700 страници документи и десетки запазени рецепти на местните. Така в края на 2008 г. се превръща в първия защитен български продукт.

Десет години по-късно рецептата остава същата. Технологията – също.

„Хубавият суджук се различава от всички останали храни по вкусови качества”, обяснява Румяна Добрева.

Освен горнооряховския суджук регистрация за „защитено географско указание” получава и българското розово масло.

За повечето традиционни продукти обаче шансът да останат само български вече почти е изчерпан. Тъй като не са вписани в европейския регистър за защита.

„По този начин изчезват хубавите традиционни продукти. Няма като хубавото българско старо сирене. Няма като нашето кисело мляко. Не трябва по никакъв начин да се обезличават тези храни. Нашето правителство да направи всичко възможно да се запазят и да си останат наши, български”, призовава Румяна Добрева.

Традиционната боза е в списъка на незащитените продукти. Така всеки ще може да произвежда боза с надпис на опаковката „българска”, независимо къде е.

„Със сигурност ще претърпим загуби, защото това е наш продукт”, смята Лъчезар Попов, производител на боза.

Традиционният вкус на бозата идва от рецептата, разказва Попов.

„Пшеница, вода и захар. Технологията е ясна на всички. Има много рецепти за кекс, но не всеки може да направи хубав кекс”, смята производителят.

А хубавата боза се произвежда с много опит и качествени съставки. С това се различавала и от тази на съседите.

„От боза до боза има голяма разлика. Ние произвеждаме бозата от жито, докато повечето я произвеждат от брашно. Нашата боза е гъста и сладка, докато тяхната е по-рядка и по-накиселява”, смята Попов.

Ако българската боза попадне в ръцете на чужди производители, ще загубим традиционния вкус, предупреждава производителят.

„Ако не се спази технологията, може да доведе до занижаване на качеството”, обяснява Попов.

Такива опасения имат и млекопреработвателите. Именно техният бранш се очаква да пострада най-сериозно от отпадането на защитите.

„От всички защитени продукти с традиционно българско наименование най-известни са млечните продукти – бяло саламурено сирене, кашкавалът, киселите млека”, заявява Симеон Присадашки, Асоциация на млекопреработвателите.

Сега обаче рискът етикет „български” върху тях да слагат и чужди производители е голям.

А от това ще загубят не само производителите, но и потребителите, смятат преработвателите. Тъй като български млечни продукти ще могат да се произвеждат по всякакви рецепти.

„В киселото мляко се съдържа единствено сурово българско мляко, закваска – типична за нашия район, и мая. Нищо друго не е позволено. Рискът е да се правят продукти не по традиционната технология, а да носят същото наименование – български. Този продукт вече няма същите хранителни и здравословни качества”, обяснява Присадашки.

Ангажиментът към Брюксел да премахне закрилата за земеделските продукти - страната ни поема още при присъединяването си през 2007 г.

„Имаше едногодишен срок, в който те да кандидатстват и да бъдат вписани в европейския регистър”, обяснява Милена Табакова от Асоциацията за интелектуална собственост.

„Българските държавни служители проспиват този период – между 2007 и 2008. Румъния успя тогава всички традиционни продукти да ги защити”, смята Присадашки.

Под натиска на Брюксел държавата започна законови промени, с които да се сложи край на защитата на българските продукти. В противен случай ни чакат санкции.

Милена Табакова помага в битката на производителите да защитят традиционните ни продукти. Според нея страната ни трябва да поиска още един шанс от Брюксел, за регистрира сиренето, кашкавалът и бозата като български.

„За мен това е последният шанс. Заварените трябва да получат срок и да бъдат защитени и там и да се съобразят с европейските изисквания”, заявява Табакова.

От патентното ведомство, където регистрират географските означения, не отговориха на нашите въпроси в поставения срок.