33,1% от хората на възраст между 30 и 34 години в България имат висше образование, показват данни на Евростат за 2017 година. За сравнение в ЕС този процент е 39,7.Проучването на статистическата агенция е във връзка с целите на ООН за устойчиво развитие на образованието, които са насочени основно към осигуряване на достъп до качествено образование през всички етапи на живота. И младите, и възрастните хора трябва да имат нужните умения за пазара на труда, достойна работа и възможност за развитие на предприемачеството, посочват още от Организацията.Сред показателите, които се следят от Евростат по повод целите за образованието на ООН, е ранното напускане на образователните структури. От данните за България е видно, че през 2017 година 13,2% от младите българи (на възраст между 18 и 24 години) са напуснали преждевременно училище. Този процент е по-нисък в ЕС – средно 10,6% от европейските младежи не са завършили училище. България съвсем не е страната с най-много ранно напускащи училище младежи, но е и доста далеч от най-добрите примери. От данните на Евростат е видно, че едва 3% от младежите в Хърватия са напуснали преждевременно образованието си. На другия полюс се нареждат Малта (18,8%), Румъния (18,3) и Испания (18,2%).

Страната ни обаче е сред челните позиции по отношение на младежи (15-29 години), които нито учат, нито работят – т. нар. NEET. През 2016 година 22,4% от младите българи не работят и не учат, показва статистиката. Пред нас е единствено Италия, където в същото положение са 24,3% от младите хора. Най-малък е броят на безделниците в Холандия – едва 6,3% от младежите в тази възрастова група нито учат, нито работят. Средно в ЕС този процент е 14,2.

През 2016 година 72% от завършилите своето образование намират работа скоро след дипломирането си, сочат още данните за България за възрастовата група 20-34 години. Средно за ЕС нивото е 78,3%, но в страни като Малта, Холандия и Германия този процент е над 90, докато в Гърция едва около половината от завършилите наскоро младежи успяват да намерят работа. Статистиката показва слаб интерес на завършилите към повишаване на квалификацията. През 2017 година само 2,3% от българите във възрастовата група от 25 години до 64 години са участвали в някаква форма на обучение. На дъното в ЕС е Румъния с 1,1%. Средното за ЕС ниво е 10,9%, но в Швеция 30% от хората в тази възрастова група се обучават допълнително. Сред лидерите са и Финландия и Дания, където този процент достига 27 на сто.