Националната агенция за приходите (НАП) все по-често предявява искове пред съда да обяви за недействителни сделки, при които собственици на фирми с големи задължения към хазната разпродават активи на малоимотни граждани. Това е един от способите държавата да се бори с ДДС измамите и да събере дължимия данък. Това каза изпълнителният директор на НАП Галя Димитрова.

Данъчният шеф свика вчера пресконференция, за да оправдае данните на самото ведомство, изпратени в отговор на въпроси на гражданското сдружение БОЕЦ, за "отписани" от държавата милиарди левове ДДС, които данъчните не са в състояние да съберат. Както и в. "Сега" писа, от 2000 г. до сега установеният при ревизии укрит ДДС е 16 млрд. лв. От тях 5.8 млрд. лв. продължават да бъдат несъбрани, като по-голямата част - 5.4 млрд. лв., на практика са несъбираеми, тъй като се търсят от задлъжнели лица, които нямат никаква собственост.

От агенцията обаче не можаха да кажат конкретно колко сделки за разпродажба на фирмено имущество са успели да спрат и какви загуби за бюджета са предотвратени. На месец са десетки дела, посочи говорителят на НАП Росен Бъчваров. Той обясни, че преди всяко прехвърляне на дялове и активи да бъде отразено в Агенцията по вписванията, се иска удостоверение от НАП. Данъчните правят проверка дали има задължения и дали прехвърлянето не е с цел да се затрудни събирането на публични задължения. Тази мярка значително е редуцирала прехвърлянето на цели предприятия или дялове от тях на малоимотни граждани.

Друга мярка с голям ефект срещу ДДС измамите е търсенето на отговорност от собствениците и управителите с тяхното лично имущество, когато задлъжнялата фирма няма никакви имоти. Само през 2017 г. от данъчни ревизии на шефове на такива фирми са установени дължими 216 млн. лв. Каква част от тях обаче действително са събрани, не стана ясно. В средата на м.г. бе разширен кръгът на физическите лица, от които може да се търси лична отговорност - освен управителите и членовете на органи на управление отговорност за непогасените задължения на фирмата вече носят и прокуристи, търговски представители и търговски пълномощници, отчете данъчният шеф. НАП има и специална система за превенция на измами с ДДС, която не позволява участници в данъчни схеми да влизат отново в системата на ДДС.

"Не третираме по различен начин фирмите от гледна точка на това дали са малки или големи, а напротив. Това е избегнато чрез автоматичния механизъм за уведомление. Образуването на делата също е автоматизирано и няма човешка намеса", каза Галя Димитрова в отговор на въпрос дали агенцията прави избирателно проверките си и дали не се ползва и като средство за политически натиск. Тя нямала информация за това дали има участие на служители на НАП в данъчните измами. Подобни съмнения са неизбежни при изнесените данни за размера на несъбраните и отписани задължения. "Инспекторатът прави регулярни проверки на контролната дейност. Напоследък сме възложили и специална проверка и по отношение на събирането. Въвели сме и ежемесечен мониторинг по какъв начин се събират дълговете и предприемат ли се всички нужни мерки. От този месец ще разширим мониторинга и спрямо контролните действия", допълни тя.

Димитрова подчерта, че през последните години несъбраният ДДС, установен с ревизионни актове, е намалял близо 4 пъти. През 2011 г. той е бил 1.1 млрд. лв., докато през 2017 г. е 270 млн. лв. Освен това данъчните всеки месец наблюдават данни от декларациите на регистрираните по ДДС лица. Специален софтуер търси несъответствия в тези декларации и ако установим такива несъответствия, ние ги уведомяваме да коригират данъчната си декларация, защото нашата цел не е да правим ревизия на всеки по веригата, а да предотвратим загубите, като ние информираме лицата и те доброволно коригират своята декларация, обясни Димитрова.

ДДС злоупотребите са общ проблем в Европа, годишните загуби се оценяват на 150 млрд. евро в рамките на съюза. ЕК обмисля сериозни промени в ДДС законодателството, защото в настоящия си вид самият ДДС като механизъм е силно уязвим за измами.