Вероятно са малцина варненците, които знаят какво е станало в центъра на курорта „Златни пясъци“ в разгара на туристическия сезон през 1987 година. На 8-им юли пред хотел „Интернационал“ се случва терористичен акт, който е първият у нас с отвлечени деца. Трима протурски националисти хвърлят гранати, раняват хора и взимат със себе си към турската граница две момченца- българчета. Историята на случилото се по онова време и целия процес, който води до спасяването на невръстните заложници, разказва в новата си книга бившият контраразузнавач и писател Павлин Павлов „Не дърпай втори път дявола за опашката“. В продължение на година авторът събира архивни материали и документи от Държавна сигурност, изслушва разказите на преки участници в операцията по обезвреждането и залавянето на терористите и в крайна сметка описва цялата история, за да станат подробностите от нея обществено достояние, предаде репортер на Moreto.net.

Темата Павлов съвсем не избира произволно. Терористичният акт е аналогичен на случващите се в момента из Европа. Участниците са самоинициативни терористи, произлизащи от нормални семейства и радикализирали се впоследствие заради обстоятелства от обкръжаващата ги среда. В случая това са трима души. Единият е д-р Никола Николов, който дори е партиен член по онова време, синът му Орлин и приятел на име Невен Асенов. Николов споделя, че е изключително огорчен, че партията е сменила турското му име. Тримата са от силистренските села Чернолик и Боил.

Написаното показва генезисът на този най-опасен вид терор. Посланието е, че трябва да се внимава с обстоятелствата и със събитията, при които ние даваме възможност на такива хора да осъществят своите, дотогава неподозирани, радикални действия. Показал съм как професионално може да се реагира на такъв акт. За чест на варненската служба тогава това е единственият случай, когато терористичният акт от първия момент е бил предмет на оперативно въздействие и се стига до края, когато пострадалите са само терористите, а двете деца са живи, обясни Павлов.

Случката се развива в следобедните часове на юлския ден, когато пред хотела са хвърлени три гранати. Има ранени хора, а две българчета на 12 и 15 години стават заложници. Скоро, след като извършителите са взети на прицел и е създадена нужната организация от службите, на място пристига единственият човек, с който терористите преговарят в продължение на 36 часа. Това е полковник от запаса Сава Денев. Тогава 45-годишният мъж успява да спечели вниманието на похитителите до такава степен, че те отказват да разговарят с друг освен него. Отхвърлят дори собствените си роднини и близки, както и турския консул.

Следват часове на напрежение и критични ситуации, след като терористите потеглят със силистренска лада към турската граница, въоръжени с гранати.

Днес 76-годишният полковник помни много от случая, след който колегите му споделят, че му е побеляла косата. Разказва за най-трудния момент от преживяното. Той е, когато терористите вече се намират край село Изгрев, посока Малко Търново. Тогава взривяват три гранати в колата. Денев изживява ужас, че децата, за които са получили заповед да запазят живи на всяка цена, са загинали. За щастие жертви на взрива стават само пътуващите на предните седалки. Орлин, който бил отзад и двете деца оцеляват. Едното от момченцата успява да скочи през прозореца още след първата граната, а терористът и другото момченце са изхвърлени от взривната вълна. Все пак оцеляват.

Днес спасените деца са вече възрастни мъже и живеят в Добричко. По-малкият Дарин след случая претърпява операция на единия крак. В резултат крайникът му е скъсен с 5 см. По-големият Николай получава психически травми след инцидента и се налага да се лекува. Родителите на двамата получават пенсии за състоянието на децата им, но след 1989 те са спрени.

Участниците в акцията разказват, че в даден момент са възнамерявали да стрелят със снайпер по терористите, но имали информация, че багажникът е пълен с боеприпаси и ако се взриви някоя от гранатите, които държат всичко щяло да се вдигне във въздуха.

В един момент Денев предлага да бъде разменен с децата, но похитителите отказват, защото гледат на момченцата като на щит. В Бургас полковникът е бил принуден да влезе в колата, за да хване за ръцете един от терористите, които бил освободил две гранати, държейки ги до главите на децата и с треперещи ръце имало риск да ги изпусне. Тогава Денев се намесва.

След случая става ясно, че за да се стигне терористичния акт е имало пропуски по веригата. Един от терористите, който и оцелява, е набавил гранатите от поделението в Болярово, където служил. Оказва се, че никой дори не е забелязал за липсите или за странните действия на Орлин. Първоначално той взел цял сандък с боеприпаси и след като се притеснил, че някой може да го е видял ги стоварил пред началника, казвайки му, че е решил да провери как се пазят складовете. Ръководителят не се притеснил от случилото се и просто наредил да върне всичко на място. Дори не се усъмнил, че може да става нещо нередно и не докладвал за станалото.

Спомени от станалото сподели и Христо Жеков, който е старшина по онова време. На него се пада да стои на пост с автомат до напускането на терористите. Споделя, че повече от 30 години чака някой да му благодари за стореното и за преживяното. Всъщност се оказва, че по случая по онова време има почти пълно затъмнение. В кратко съобщение на БТА се споменава само, че е извършен такъв акт. Не се дава гласност, не става ясен и целият приност на варненската служба.

По думите на Павлов самоинициативният тероризъм е най-неприятният, защото трудно може да бъде овладян.

„Появата на все повече самоинициативници във Франция и в други страни се дължи на обстоятелствата, в които живеят. Службите сега ще бъдат принудени площадно да наблюдават голяма територия от такива хора.“, коментира бившият офицер на Държавна сигурност.