Още не бяха закрити Зимните олимпийски игри в Пьончан и започна преброяването на медалите, отчитането на рекордите и ваденето на изводи. Норвегия е абсолютният победител в тези Игри със своите 14 златни, 14 сребърни, 11 бронзови - общо 39 медала. С което надмина всички по брой златни и по общ брой на тази олимпиада, както и рекорда по брой изобщо спечелени в зимна олимпиада, като тук победи САЩ с техните 37 медала (златни - 9, сребърни - 15, бронзови - 13) от Ванкувър, 2010 г..



За нация от малко над 5 милиона, вярно, скандинавска държава, с дълга и много снежна зима, как е възможна такава успявяемост, дори само статистически погледнато?

Излишно е да се казва, че в Норвегия ските са национален спорт. С около 500 върха над 2 км целогодишно на разположение, с продължителен зимен ски сезон, който трае понякога до май, децата се качват на ски от невръстна възраст и имат отлично развита база да карат ски и сноуборд, както по време на учебната година, така и в свободното си време. За норвежкото общество това не е дори тема. Но и другите скандинавски държави имат същите предпоставки, защо Норвегия

Едно възможно обяснение дава Торе Йовребьо - директор на норвежкия Олимпийски комитет на елитните спортове: "Не ни интересува резултатът".

Звучи абсурдно, но той обяснява пред USA today, че дори децата да спортуват много и от съвсем малки, те не го правят в обстановка на конкуренция и състезание. Това отношение се запазва и в олимпийския отбор на Норвегия. "Според нас така е по-добре за децата, защото по този начин те могат да се съсредоточат върху това да се забавляват, да са с приятелите си и да се развиват.". Той смята, че успехът на атлетите се дължи на това, че са мотивирани в спорта не заради крайните класирания, "не се бием в гърдите като горилите", а заради обстановката на приятелство и позитивно общуване, в които те се развиват и като личности. Такива отношения царят и между треньорите.

До 13-годишна възраст, когато децата играят и тренират, не им се брои резултат, няма победители и победени. Важно е те да изпитват радостта от играта, приятелството и общуването. И когато след 13-годишна възраст се въведе състезателния елемент и започне да се отчита класиране, акцентът остава там, а не в точките и конкуренцията. Торе Йовребьо споделя още, че в олимпийския отбор цари същата приятелска атмосфера, "дори се връщаме по-близки, отпреди да напуснем Норвегия".