На 4 февруари се навършват 21 години от връщането на мандата за съставяне на правителство от БСП, което сложи край на тежката политическа криза, в която България беше изпаднала през 1996-1997 г.

Още през лятото-есента на 1996 г. стана ясно, че е изнесено житото и пред хлебарниците в цялата страна през зимата започнаха да се вият огромни опашки, които станаха емблема на социалистическото управление, влязло в историята като „Виденовата зима“, припомня БГНЕС.

В същото време се разрази и остра финансова криза – редица банкови институции обявиха фалити (БЗК, Минералбанк и др.), България бе връхлетяна от хиперинфлация - 300%, валутният резерв беше стопен до по-малко от половин милиард долара. Левът девалвира многократно, неговият курс спрямо долара през януари-февруари 1997 г. достигна 3000 лева за 1 долар. Средната заплата в страната падна до 5 долара.

В тази обстановка правителството на Жан Виденов подаде оставка на 21 декември 1996 г. На 10 януари 1997 г. президентът д-р Желю Желев, чийто мандат изтичаше на 21 януари 1997 г., отказа да даде на БСП мандат за съставяне на ново правителство, макар че е задължен по Конституция.

Опозицията в лицето на СДС обяви начало на национална политическа стачка и призова към гражданско неподчинение. Парламентът беше обкръжен, стигна се до тежки сблъсъци с полицията. През следващите дни страната беше парализирана от протести.

На 28 януари 1997 г. президентът Петър Стоянов връчи на БСП мандат за съставяне на правителство. На 4 февруари 1997 г. БСП върна мандата за съставяне на правителство. Водеща роля за постигането на компромиса от страна на БСП имаше Николай Добрев.

Политическите сили подписаха споразумение за провеждане на предсрочни парламентарни избори през април 1997 г. и за запазване на социалния мир. На 12 февруари президентът Петър Стоянов назначи служебно правителство, оглавено от кмета на София Стефан Софиянски.

През следващите месеци беше въведен валутен борд, с който икономиката беше стабилизирана. Спорна от днешна гледна точка като реализация, но безспорна като необходимост, започна приватизацията на огромното количество на практика фалирали държавни предприятия, у нас влязоха и чуждестранни инвеститори.

Важни промени настъпиха и във външнополитическата ориентация на България, която прие като своя стратегическа цел присъединяването към НАТО и ЕС. Това беше постигнато съответно през 2004 и 2007 г.