Банкерът Атанас Буров е бил брилянтен дипломат по мнение на историците. Те са единодушни, че без неговата дипломация нормализирането на България след Първата световна война не би било възможно.

Буров е човек, задминат от историята, коментира в интервю за БТА по повод 140-годишнината от рождението на Атанас Буров историкът проф. Милко Палангурски. Той разказа за трагичната съдба на Буров като политик и посочи, че несправедливо легендите след неговата смърт му отреждат мястото само на крупен банкер и едър индустриалец.

Атанас Буров е роден на 31 януари (стар стил) 1875 година в Горна Оряховица в една от най-богатите български фамилии за онова време. Завършва Габровската гимназия, а след това правни и икономически науки в Сорбоната, най-престижното висше училище във Франция.

Кариерата си в политиката започва като заместник-председател на Народното събрание след изборите през 1911 г., припомни историкът.

Като всички български офицери и той е бил на фронта по време на Балканската война. В края на войната, когато се подписва Лондонският мирен договор, а в България започва голямата вътрешнополитическа криза, Буров прави своята втора крачка в политиката и става министър в един много печален кабинет – този на министър-председателя Стоян Данев, който управлява 40 дни, след което си подава оставката, отбеляза проф. Палангурски.

През 1919 г. Буров влиза в състава на коалиционното правителство на Александър Стамболийски, в качеството си на министър на търговията и като представител на Народната партия.

Отново следват драматични събития – подписан е Ньойският мирен договор, кабинетът пада, а Буров, като съюзник на Стамболийски, се превръща в подсъдим. Под съд са дадени всички министри, управлявали от 1912 г. до 1918 година. Той успява да избегне съдебния процес, емигрирайки във Франция.

Връща се след преврата на 9 юни и от 1926 г. до 1931 година е външен министър на България, припомни историкът. Факт е, че за тази част от неговата биография се знае най-малко, но тя е най-успешният период в неговата политическа кариера, според проф. Палангурски.

В своята външнополитическа дейност той е разчитал на гаранциите на Обществото на народите и така успява да "вкара България отново в политическия оборот", отбеляза историкът. Тогава страната тегли два големи международни заема, които са били нужни, за да бъде решен въпросът с идващите в България 200 хиляди бежанци от Беломорска и Одринска Тракия.

В своята книга за Атанас Буров историографът Нено Неделчев посочва, че благодарение на дипломатическите си умения Буров съдейства за опрощаването на 1,7 млн. златни франка от окупационния дълг на България през 1930 г.

През пролетта на 1926 година Буров в качеството си на външен министър за пръв път участва в заседание на Обществото на народите в Женева, където държи реч на перфектен френски език, в която с факти излага бедственото положение на България заради репарационните ѝ задължения, наложени от държавите победителки в размер на 2,4 млрд. златни франка.

Заради впечатляващото му поведение е предложен от британския външен министър Остин Чембърлейн за член на политическата подкомисия на Обществото на народите и е бил избран.

Пред репортера на БТА Нено Неделчев, който изследва историята на рода Бурови от 1982 година насам и е написал редица студии и книги, посветени на фамилията, разказа, че капиталът на Бурови идва от производство на коприна, фабрики за спиртни напитки, кланици за животни и впоследствие от лихварство.

Документите показват, че данни за рода Бурови има отпреди три века. Фамилията се е преселила в България от Бесарабия. Различните поколения са живели в Балчик, Елена, Лясковец и Горна Оряховица.

"Търговската банка на Бурови е основана през 1862 г. в Горна Оряховица с клонове в Русе, София, Велико Търново и Свищов, но не Атанас Буров е бил банкерът в семейството, а брат му Иван, който 20 години е управлявал клона в Русе", посочи Нено Неделчев. Според него във всички градове, в които фамилията е отворила банки, е имало и техни магазини и къщи.

Бурови са инвестирали средства във възстановяването на манастира "Св. Илия" в Горна Оряховица и в изграждането на жп линията Горна Оряховица – Русе.

Според проф. Палангурски Атанас Буров е бил русофил, привърженик на политиката, провеждана от Антантата и САЩ. "Без да се притеснява от агентите на Гестапо, той всяка сутрин е посещавал Руската легия в центъра на София", припомни историкът Милко Палангурски.

На 2 септември 1944 г. Буров е определен за вицепремиер в правителството на Константин Муравиев. За няколко дни от своето управление кабинетът възстановява отменената Конституция и обявява амнистия.

След като властта на 8 срещу 9 септември преминава в ръцете на Отечествения фронт, са арестувани всички министри и така започва животът на Буров като политически затворник, припомни проф. Палангурски. През есента на 1947 г. Атанас Буров и съпругата му са интернирани в град Дряново.

Пред репортер на БТА спомени за този период от живота на банкера разказа учителят по математика Николай Бейски.

Той си спомня, че през 1951 г., когато е бил на 18 години и е завършвал гимназията в Дряново, е бил свидетел как домът на родителите му е бил посещаван от Атанас Буров.

"Той беше мъж на средна възраст, изключително елегантно облечен и винаги придружаван от своята съпруга Смарайда Салабашева, която хората в града наричали Майда.Тя беше малко по-висока от него, видимо по-млада. Впоследствие разбрах, че в дома ни Буров се е срещал с генерал Манчев, бивш командир на Военновъздушните сили, който беше родом от Дряново", разказа Бейски.

Според него Буров е използвал много френски думи в речника си. Докато се придвижвал в Дряново, след него винаги имало придружители. "Те не влизаха вкъщи, оставаха навън и го чакаха", уточни Бейски.

Съвременниците и историците са убедени, че Буров като възпитаник на Сорбоната е имал висок стил на изразяване, който не би принизил и в обикновен разговор. Речите му пред Народното събрание са съхранени в архивите и те говорят за един блестящ ум, посочи проф. Палангурски.

Той припомни, че през 1939 г., по време на хитлеристката окупация на Чехия, Буров прави едно пророческо твърдение. Той казва, че "западните демокрации ще трябва да преживеят сблъсъка с фашизма и сталинизма, а след това ще мине дълго време на противопоставяне между двата блока, преди окончателната победа на парламентарната демокрация в Европа". Това изказване показва размерите му на дипломат с голяма визия.

Атанас Буров умира на 15 май 1954 г. в Пазарджишкия затвор. Истината и легендите за него продължават да бъдат съвместни, факт е обаче, че е бил човек с изключителен размах и голяма визия, категорични са историците.