Политическа ангажираност за перспектива на Западните Балкани. Тази задача открои като ключова ресорният министър Лиляна Павлова, която представи приоритетите на българското председателство пред делегатите на КОСАК.

Министър Павлова заяви, че тази политическа ангажираност следва да бъде потвърдена на 17-ти май, когато в София ще се проведе среща на върха във формат 28 плюс 6. Павлова подчерта, че изключително важно за нас е тази тема, тази европейска перспектива да не бъде разчетена като фалшиви обещания или като фалшив сигнал за това, че в рамките на следващите шест месеца, те могат да получат дата за присъединяване. Тя изрази надежда това председателството да бъде запомнено като Балканско председателство.

"Темата за европейската перспектива на Западните Балкани, свързаността на Западните Балкани, е един специален фокус на усилията и на приоритетите ни, които адресираме. Вярваме, че България като държава от Балканите повече от всякога имаме какво да дадем- да протегнем ръка към нашите съседи, към нашите приятели от Западните Балкани, защото мира и сигурността, стабилността на Европа е важна. Географски част от Европа, държави преминали през нелеки исторически и икономически предизвикателства имат нужда от нашата подкрепа, нашата воля за това, че ако положат необходимите усилия да изпълнят всички критерии - имат своята перспектива, имат шанс за присъединяване към ЕС", посочи Павлова.

"Вярваме, че европейската перспектива като такава минава през това да направим един честен план, честен анализ на всяка една от държавите спрямо нейния принос, спрямо нейните ангажименти. От своя страна процесът ще отнеме години. В рамките на тези години ние вярваме, че за стабилността и просперитета е важно да има добра свързаност. Затова към темата за европейската перспектива и политическата ангажираност присъединяването на тези държави да бъде необратим процес", заяви Павлова.

Министър Павлова посочи като ключов дебатът за бюджета на ЕС, който по думите й трябва да адресира новите предизвикателства - сигурността, миграцията, външните действия и фондове, да адресира и новите предизвикателства като климатични промени. Като важен тя открои въпроса как с по-малко да постигнем повече. По думите й на 9-ти март е среща на високо ниво на министрите на финансите. Тогава ще се проведе дебат за възможностите и реформите, свързани със собствените ресурси.

Относно приоритета, свързан със сигурността и стабилността, Павлова заяви, че темата е изключително важна в няколко измерения и аспекта. "Единият е сигурност на външните граници на ЕС, как да осигурим по-ефективен контрол на външните граници, как да работят ефективно създадените системи за сигурност. Тук е и много важна и темата и това е бих казала един от най-тежките дебати, които стоят пред нас", коментира Павлова.

В края на тази седмица темата ще бъде дискутирана от Съвета по правосъдие и вътрешен ред, а създадената група "приятели на председателството" работи по темата, свързана с реформата по темата за убежище.

Четвъртият приоритет - дигиталната икономика, цифровият пазар, Павлова заяви, че ще бъдат положени максимални усилия 2018 г. единият цифров пазар да започне да функционира. Тя посочи, че именно това е и секторът, в който страната ни отчита над 600% ръст на инвестициите.

Павлова подчерта, че се гордеем със стабилно икономическо развитие, нулев бюджетен дефицит.

"България е трета в Европа със своите исторически артефакти след Италия и Гърция, България е втора в света по богатство на минерални извори и на първо място като производство и износ на лавандула и лавандулови продукти", посочи ресорният министър.