Комбинация от сатира, туристически гид, политически коментар и продуктово позициониране предлага онлайн изданието „Политико” в своя наръчник за оцеляване на еврочиновници, изпратени да работят в България заради европредседателството. Авторът Кристиан Оливър е категоричен, че, макар и в „Дивия Изток на Европа”, тъй наречените еврократи могат да си прекарат добре – даже и да не свършат особено много работа.

Той обръща внимание на факта, че у нас кимаме наопаки на останалия свят и предупреждава брюкселските чиновници, че одобрителното всъщност въртене на главите на „дебеловратите български апаратчици” след представянето на поредната презентация може първоначално да предизвика известен културен шок.

Напълно в стила на всички останали текстове, посветени на пътуването у нас, Оливър обръща внимание, че още на летището дебнат фалшиви таксита с надути тарифи. Той отбелязва, че таксиджиите може да приличат на охранители от нощни клубове, но повечето всъщност са „срамежливи хипохондрици, които звънят на майките си поне два пъти дневно”, а някои от тях могат да предложат и експертиза в области като фалита на КТБ или хидроизолацията.

Авторът, който очевидно има добър поглед върху нашата страна, хвали българската кухня (и ракия) и препоръчва заведения и ястия, а също така дава идеи за културната програма на еврочиновниците.

„Българите са умни. Обичат шаха и олимпиадите по математика, работят в Силициевата долина. Проблемът ви е, че старата гвардия в политиката и по министерствата може да бъде излишно формална, снизходителна, склонна да пречи и не съвсем малко корумпирана. С много от тези хора може да се постигне малко – някои работят за мафията, за Кремъл или и за двете”, пише откровен Кристиан Оливър.

Той предлага на еврократите по време на срещите си да се отдадат на наблюдение в стила на орнитологията с цел да идентифицират различните видове „апаратчици”. Те биват Dârven filosof („изключително скучен, който не спира и не спира да боботи от позицията на превъзходство; разпространен”), Tutmanik („най-просто казано, глупак; далеч не е застрашен вид”), Bai Ganyo („безсрамен опортюнист, който ще търси нещо за себе си във всяка ситуация; трагично често срещан”), Mutra („дебеловрат мафиот, лошият му вкус е по-добър само от този на женския подвид – мутресата”), Nekadârnik (“негоден за нищо; има го почти навсякъде – гълъбът на бюрократичния свят”).

Според автора срещата на европейския бюрократ с родната администрация ще е „разрушителна за душата” и след преживяното ще му е нужна още културна програма за превъзмогване на щетите.