Договорът за приятелство между Македония и България е резултат на компромиси, които не могат да задоволят всеки, коментира македонският президент Георге Иванов в годишното си обръщение.

"За да бъде постигната целта, този договор трябва да бъде гледан от аспекта на бъдещето, а не на миналото. Този договор за общата история на двете държави и техните народи се отнася до периода от признаването на република Македония от страна на Република България през 1992 г. Призовавам двете правителства да допринесат за изпълняване целта на договора", обясни Иванов. Президентът допълни, че договорът е създал атмосфера за по-голяма откритост и сътрудничество между църквите в двете държави.

Според Иванов отново се е появил популизмът с негативно влияние върху добросъседските отношения и напомни, че лидерите от региона трябва да извлекат поука от всичко това.

В този контекст президентът спомена Тиранската платформа, която определи като популистка намеса във вътрешните работи на Македония, поради която политическата криза премина в конституционна. Иванов даде и примери за отношенията с Косово и със Сърбия.

Македонският държавен глава призова лидерите от региона внимателно да премерват всяка своя дума.

България и Македония са съседни страни и като такива са обречени на взаимно сътрудничество, заяви още македонският президент по време на годишното си обръщение в парламента.

"Макар да съм вярващ, аз съм президент на светска държава, която е отделена от църквата", коментира Иванов, като допълва, че не се намесва в работата на църквата, но като всеки вярващ очаква Македонската православна църква-Охридска архиепископия да бъде равноправна част от православния свят.

На събитието в македонският парламент присъстваха и депутатите от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, макар да не участват в работата на законодателния орган. В залата са премиерът Зоран Заев, членове на правителството, посланици на чужди държави.

Иванов подчерта, че е необходимо контролните механизми в държавата, в съответствие с плана на Македония 2004-2020, трябва да проведат спешни и неотложни мерки за жизнената среда и здравето на хората. Президентът изтъкна искането на хора от югоизточна Македония да бъде прекратено изграждането на рудниците Казандол, Иловица и Боров дол.

Той допълни, че използването на вредни химикали при експлоатацията на природните богатства влияят отрицателно на жизнената среда. По думите му "нашите градове се задушават поради замърсения въздух. Съответните институции на местно ниво, особено в Скопие, имат законни основания да намерят трайни решения за този сериозен проблем".