В много държави по света хората ще отбележат последната събота на ноември Деня, в който нищо не се купува, по единствения начин, по който може да бъде чествано това - като не припарват до магазините и оставят портфейлите си добре затворени.

Международният ден без покупки или ден за бойкот на пазаруването, се отбелязва в последната събота на ноември (денят след Black Friday) и е опит да се привлече вниманието на обществото към прекомерното консумиране и негативните последствия от това върху човешкото здраве и околната среда. Кампанията се провежда от 1992 година насам и е с една единствена цел - да си зададем въпроса: “Имаме ли реална нужда от всичко, което купуваме?”

Дали не купуваме само защото е много евтино? За чия сметка е остатъка - за сметка на детския труд, за сметка на вредните емисии в околната среда, за сметка на компромиси с безопасността и качеството? Защо да си купиш нов телефон (струва по-малко), а не да поправиш стария? Защо след една година компютърът ни вече е морално остарял? Отговорът е един - за да купуваме повече!

Традицията на Buy Nothing Day тръгва от 1992 година, когато канадския артист Тед Дейв се обявява против консюмеризма и тенденцията хората да купуват много повече от онова, което са способни да консумират. Дейв решил, че ако само веднъж в годината хората се въздържат от покупки, то този своеобразен бойкот ще успее да посее посланието на протеста сред хората. Още тогава канадецът определил последния петък на ноември за Деня, в който нищо не се купува. Времето изглежда добре подбрано - точно между Деня на благодарността и началото на голямото Коледно пазаруване. Може би и за това идеята му набира все повече и повече симпатизанти, за да се превърне в традиция за 60 страни по света.

От една страна чувството на съпричастност с този ден на бойкот е естествено у хората, които ежедневно са облъчвани от реклами да купуват. Те се стичат от радио, телевизия, листовки по улиците. От друга обаче участието в тази инициатива води до антиобществено поведение, което вреди на икономиката. Освен това дори и да се въздържат от покупки за един ден, потребителите няма да похарчат по-малко пари, отколкото биха изтекли от портфейлите им, ако го нямаше Buy Nothing Day. Те просто ще купят повече на следващия ден или ще се презапасят на предишния.

Темата е особено болезнена за американците, за които пазаруването е част от националния им характер. Там важи правилото "Пазарувам, значи съществувам". Въпреки това в САЩ се намират едни от най-големите привърженици на мораториума върху харченето на пари. За да им противодействат и да изкушат колебаещите се дали да участват в деня на бойкот, веригите магазини обявяват този ден за Черен петък, в който важат огромни намаления на стоките.

През последните години опитите на икономисти и анализатори да обяснят, че с този ден на бойкот срещу пазаруването не се постига нищо добро за обществото и икономиката, фокусът на протеста се измести към другите аспекти на това да имаш повече неща, от колкото можеш да потребяваш. В САЩ на този ден се рекламират мащабни дарителски акции, в които хората са приканени да дарят излишните им зимни палта и обувки за бедните. Организират се и базари, на които може да се извърши бартерна замяна на вещи.

Именно това според коментаторите може би е правилният акцент, в който да еволюира социалното напрежение на този Buy Nothing Day - да положи основите на нов тип мислене сред потребителите и производителите, който да доведе до създаване на по-качествени продукти, които могат да се ползват дълго, да се поправят и рециклират и това да бъде новият консюмеризъм, който е насочен към купуването на такива стоки.

Какво ще се случи, ако не пазаруваме 1 ден?

Ще спестим 900 милиона полиетиленови торбички, за направата на които биха се изразходили 6 милиона литра петрол. 12% от населението на света живее в Северна Америка и Европа, като е отговорно за 60% от разходите за консумиране и съответно генериране на отпадъци.

Ако не пазаруваме в Деня без покупки, ще покажем, че потребителят не е само част от статистиката, а разумно същество, притежаващо убеждения, морал, мечти и бъдеще. В консуматорското ни съвремие, потребителските решения се покриват с гражданските задължения. За да бъдем заинтересовани граждани, трябва да сме разумни потребители, защото реалността е такава - корпорациите, които избираме ежедневно с покупките си ще повлияят бъдещето ни толкова, колкото и правителствата, които избираме.

В началото на 50-те години на миналия век, след унищожаващата за световната икономика Втора световна война, икономическите гении измислят начин да увеличат печалбите от продажби, като намаляват качеството на продукцията. Има десетки публикувани научни трудове в посока, как да се намали качеството на продукта, за да може той да се повреди и да стане неизползваем по-бързо, като същевременно се запази доверието на потребителя, за да закупи пак от същата марка. Това известно като “планирано излизане от употреба” и за съжаление, теорията от 50-те работи и до днес, с една единствена цел - да увеличим печалбите на всяка цена.

Ефектът от прекомерната консумация е вече на лице и той не е само в стимулиране ръста на печалбите. От другата страна на монетата стоят:

• съмнителни и антисоциални производствени практики, които обезпечават ниската цена.

• въздействащи рекламни кампании, които погрешно обръщат ценностната ни система и обвързват стойността ни като човешки същества не с обичта и грижата за другите, а с със способността ни да консумираме.

• генерирането на огромни количества отпадъци (пластмаси, опасни химични вещества).

Разделното събиране и рециклирането посрещат само един процент от тях. Какво става с останалите 99%? Заравят се под земята, изгарят се с отделяне на опасни газове или се изнасят за страните от третия свят.