Броят на учениците през 2016 г. в България е намалял със 17% в сравнение с 2002 г. и с 11% след 2006 г. заради ниската раждаемост и емиграцията, се посочва в мониторингов доклад, цитиран от БТА.

Докладът беше представен днес от Стефан Херманс - директор на Дирекцията "Политическа стратегия и анализ" към Генералната дирекция "Образование, младеж, спорт и култура" на ЕК, в присъствието на заместник-министъра на образованието и науката Деница Сачева.

В доклада се казва, че броят на учащите във висшето ни образование се е увеличавал до 2009 г., но оттогава е започнал да намалява. За периода 2012-2016 г. общият брой на учащите у нас намалява на всички нива, с изключение на началния етап на основното образование.

Според данните в България преподавателският състав е сред най-бързо застаряващите в ЕС. През 2015 г. почти 50% от учителите ни са били на възраст над 50 години, а 28 на сто са били на 55 и повече години, което означава, че ще се пенсионират през следващите няколко години.

Докладът посочва още, че се увеличават българите с висше образование, но профилите на завършилите показват дисбаланси по сектори. Със сегашните 33,8% България е на път да постигне своята национална цел от 36 на сто за завършилите висше образование. Това е под средното за ЕС 39,1%. Разликата намалява, но все още е налице голяма неравнопоставеност между половете – 41% от жените спрямо само 27,2% от мъжете между 30 и 34 години имат завършено висше образование.

Разгледано по сектори 50% от висшистите са учили социални науки, стопанско управление и право (средно за ЕС 33 на сто), а само 7 на сто - науки, свързани със здравето (в ЕС е 13 на сто), констатира мониторингът.

За пет академични години броят на студентите в България е намалял с 12% и е достигнал 250 000, се отбелязва в доклада и се допълва, че този факт отразява както демографски фактори, така и все по-честото предпочитание на българите да учат в чужбина. През 2014 г. броят на българите, учещи в чужбина, е бил около 8% от всички студенти, а делът на чуждестранните студенти е бил 2,5%.

Сред основните констатации в доклада са, че в България се обръща по-голямо внимание на приобщаващото образование, започнал е нов подход в борбата срещу преждевременното напускане на училище и се полагат усилия за повишаване на качеството на професионалното образование и обучение.

За първи път образованието е толкова високо в политическия дневен ред, включително и на ЕК, каза заместник-министър Сачева. Тя заяви, че в доклада се отчита, че в България е нараснал делът на отпадналите от училище в периода 2013-2016 г., но ЕК отчита също и положителния факт, че правителството полага усилия за обхващане и задържане на децата в училище.

В доклада положително се отбелязва, че България гарантирано ще увеличава разходите си за образование, включително чрез повишаване на учителските заплати и с инвестиции в образователната инфраструктура, посочи Сачева.