На днешна дата се навършват 104 години от славната битка от военноморската ни история, при която торпедоносеца "Дръзки" успешно торпилира турския крайцер "Хамидие". Битката при Варна (позната и като Атаката на Дръзки) е битка от Балканската война, станала на 8 ноември (21 ноември по нов стил) 1912 г. между бойни кораби на България и Османската империя.

Преди 104 години на тази дата българският военен флот извоюва първата си победа, отбранявайки град Варна и района от нападенията на турския флот през Балканската война. Торпедоносецът „Дръзки” под командването на мичман I ранг Георги Купов, поразява с торпедото си 40 пъти по-големия брониран крайцер „Хамидие”. За тази победа най-точни са думите на командира на извадения от строя флагман на турския флот, Хюсеин Рауф бей, който казва: „Ако разгледаме безпристрастно случката с „Хамидие” и кажем самата истина, трябва да признаем, че тази голяма и успешна атака на българския флот, който няма никакво минало, е едно славно начало, с което той може да се гордее”.

Тази победа на българските миноносци е втората на българския военноморски флот след Освобождението от 1878 година. Тя не само нанася морален удар върху по-силния противник, но и в значителна степен парализира опитите му да бомбардира българското крайбрежие през оставащите месеци на войната. За първи път българските моряци проявяват своето мъжество и умения при отбраната на Видин по време на Сръбско-Българската война от 1885 г.

Прелюдия

След тежките загуби на Османската империя при Одрин и значителните материални загуби, турците изпитвали голяма нужда от запаси от оръжия, муниции и храна. Помощите изпращани от Германия и Австро-Унгария са транспортирани до румънското пристанище в Констанца и от там натоварени на кораб за Цариград. Единствения начин това да стане е по море. Българските брегове (Варна, Каварна, Бургас, Емине) са бомбардирани неколкократно от турската флота. На 29 октомври капитанът на турския крайцер „Хамидие“ настоява Варна и Балчик да се предадат, защото в противен случай ще ги бомбардира. За щастие това не станало. Поради малката далекобойност на бреговата артилерия и несъвършената техника в мобилизационния план било заложено дозорната служба във Варненския залив и по крайбрежието, от Шабла до Емине, да се води от отрядът от шест торпедоносци.

Битка

На 7 ноември в главният щаб на флота във Варна се получава доклад, че два товарни кораба отпътуват от Констанца за турската столица. Бреговата охрана потвърждава движението на турски военни кораби край нос Калиакра и веднага била издадена заповед торпедоносците да излязат и заловят или потопят вражеските кораби.

В 22:30 отрядът, състоящ се от флагмана "Летящи", "Смели", "Строги" и "Дръзки" под общото командване на капитан II ранг Димитър Добрев потеглят срещу конвоя.

Половин час след полунощ, те забелязват голям кораб на 32 мили от Варна, който по тяхно мнение е крайцерът „Хамидие“. В 00:40 ч. от флагманът „Летящи“ дава сигнал за атака и пет минути по-късно изстрелва торпедата си от дистанция 500-600 м. От този момент нататък турците отвръщат с интензивен огън. „Смели“ и „Строги“ също се опитват да торпилират врага, но не успяват. "Смели" получил попадения в борда си от избухнал наблизо 155-мм снаряд. Било повредено рулевото му устройство и кораба започнал да се върти надясно, изчезвайки от погледа на следващия го "Строги". Това създало твърде критична ситуация, тъй като притеклите се на помощ турски контраминоносци също открили силен огън по нашите кораби. Така под противниковите изстрели, в продължение на половин час матросите поправяли пораженията, минали на ръчно управление и се отправили към сборния пункт след атаката.

Командирът на ''Дръзки'' мичман I ранг Георги Купов спечелва битката, той е последният кораб, който стреля по противниковия крайцер и го уцелва в носа. Изстрелът бил даден от дръзкото разстояние 50-60 метра и бил единственият успешен. „Хамидие“ получава пробойна (с площ 10 кв.м.), но не потъва само защото морето остава спокойно при отстъплението към Босфора. Турците губят 8 убити, а 30 са ранени. След кратък артилерийски обстрел „Дръзки“ се връща обратно към мястото за сбор. На сутринта българските миноносци се прибират във Варна. От страна на България има ранен само един офицер от кораба „Смели“.

Последици

Тази морска победа на българския флот над многократно превъзхождащ го противник нанесла сериозен морален и материален ущърб на турския флот. Тежко повреден и полупотънал "Хамидие" е провлачен до Цариград. Това станало с кърмата напред, тъй като носовите отсеци били запълнени с вода, която покривала бака на кораба. Турците прекратяват всякакви морски операции близо до бреговата линия.

На 15 октомври 1942 г. поради неправилно съхранение на барут на борда на "Дръзки" става взрив и торпедоносеца потъва на кея във Варна. Скоро ремонтиран той отново влиза в състава на ВМФ. През 1950 година е бракуван и разоръжен, след което е използван за плаваща мишена. След няколко години, във връзка с наближаващата 45-годишнина от торпилирането на "Хамидие" се ражда идеята корабът да бъде превърнат в музей. Но по това време "Дръзки" е подходящ единствено за вторични суровини - натоварените за претопяване останки са в района на гара Горна Оряховица. Върнати са само димохода, едно оръдие и някои по-дребни атрибути, които са монтирани на еднотипния торпедоносец "Строги". На 21 ноември 1957 г. командващият ВМФ контраадмирал Бранимир Орманов открива Тържествено кораба-музей "Дръзки" в района на Военноморския музей във Варна. На откриването присъства и о.з. кап. I ранг Георги Купов, командир на "Дръзки" в онази нощ.