51% от българите смятат, че с жителите на Македония сме или два близки народа или част от един общ. Това показват данни от изследване на Института за политика. Най-позитивни са нагласите във възрастовите групи 26-35 г. и над 65 г.

„Ние робуваме на едни митове за това как се е отразила новата история на България върху отношенията между двата народа. Смятала съм, че тези отношения са развалени. Резултатите показват, че българите пълнят съдържанието на понятието „толерантност” към Македония и македонските граждани”, коментира съоснователят на Института за политика проф. Антоанета Христова.

По думите й проучването показва, че за повечето анкетирани разделението е станало изкуствено и хората помнят родствените корени. Ценността на общата история се признава от 64% от изследваните лица. 27% казват, че тя няма отношение към съвремието.

91% от българите твърдят, че езикът, който говорим, е един и същ или с общи корени. Само 8% смятат, че български и македонски са различни езици.

В същото време 43% от запитаните признават правото на Македония да самоопределя езика си като самостоятелен. На въпроса дали има македонска нация, различна от българската, 72% отговарят, че македонската нация е създадена през 20-ти век и е близка до българската. Общата нагласа е: една нация, два народа, посочват от института.

Като по-неприятна тенденция се отчита, че най-младите, между 18 и 25 години, са най-слабо запознати с историята на България и Македония. Това е валидно за 30% от тази възрастова група. „Младите не знаят нищо, различават се рязко от останалите. Утре те ще преживеят разделение, ако ученето по история не създаде реперите на националната идентичност”, предупреди проф. Христова.