Европейската комисия (ЕК) повиши очакванията си за растежа на българската икономика до 3,9 % през 2017 г. и 3,8 % през 2018 г., в сравнение с очакван ръст съответно от 2,9 % и 2,8 % според пролетната прогноза.

Ревизията се дължи както на доброто представяне на икономиката през първата половина на годината, така и на ревизията на данните за БВП за 2016 г., съобщиха от Министерството на финансите. Вътрешното търсене ще има основен принос за растежа на БВП през 2017 г., подкрепено от силното представяне на частното и публичното потребление и възстановяването на растежа на инвестициите.

Вътрешното търсене ще остане водещо за ръста на БВП през целия прогнозен период, като се очаква забавяне на растежа на частното потребление през 2018 г. и 2019 г. По-високият внос, движен от силното вътрешно търсене, ще доведе до намаление на излишъка по текущата сметка през 2017 г. до 3 % от БВП. Тази динамика на вноса се очаква да продължи през 2018 г. и да се пречупи през 2019 г. В резултат се очаква свиване на положителното салдо по текущата сметка до 2,4 % от БВП през 2018 г. и 2,3 % през 2019 г.

През 2017 г. ЕК очаква средногодишната инфлация в България да достигне 1,0 %, като сред основните фактори за това са посочени силното вътрешно търсене, поскъпването на комуналните услуги и възстановяването при цените на енергийните стоки и основните суровини.

Прогнозата е средногодишната инфлация да се ускори до 1,5 % през 2018 г. и 1,6 % през 2019 г. Очакванията на ЕК са положителните развития на пазара на труда да се запазят в средносрочен хоризонт. Растежът на заетостта през 2017 г. се прогнозира да бъде 0,7 %, подкрепен от вътрешното търсене и най-вече инвестициите.

За следващите две години ЕК очаква темпът на нарастване на заетите да се забави до 0,4 % и 0,3 %, поради ограниченото предлагане на труд. Нивото на безработица се очаква да се понижи до 6,4 % през 2017 г. и постепенно да достигне 5,7 % през 2019 г. В условията на намаление на безработицата, растежът на доходите от труд ще остане висок, като повишението на заплатите в публичния сектор няма да окаже риск за бюджетната позиция на икономиката.

Оценката на Комисията за бюджетното салдо на сектор „държавно управление“ съвпада с целите на фискалната политика, заложени в тригодишната бюджетна прогноза 2018 - 2020 г., а именно: балансиран бюджет през 2017 и 2018 г. и излишък през 2019 г. Предвижда се доброто приходно изпълнение да компенсира повишеното ниво на разходите за персонал и инвестиции.

През настоящата година Комисията очаква дългът на сектор „държавно управление“ да се понижи съществено (от 29 % от БВП през 2016 г. до 25,7 % от БВП), в резултат от реализираните първични бюджетни излишъци и изплащането на дълг в размер на 2 пр.п. от БВП. Като се има предвид превишението на приходите над разходите в първичния баланс, както и ниската цена на дълга, прогнозата е индикаторът да продължи да се свива до 24,3 % и 22,8 % от БВП, съответно през 2018 и 2019 г.