По време на председателството ни ще бъдат най-тежките преговори за брекзит, това е рядък шанс Балканският полуостров да може да замести излизащата Великобритания в ЕС. Това заяви премиерът Бойко Борисов след срещата си с председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер в Брюксел.

„Освен изброените приоритети за Председателството за стабилност, конкурентоспособност, сигурност, дигиталния пазар, няколко са темите, които биха прозвучали по-интересно. Една от тях е темата за Западните Балкани, за Балканския полуостров. Регионът има красива природа, работливи народи, изключително културно-наследство, което би могло да е интересно за цяла Европа“, обясни премиерът.

Според него изграждането на жп линии, пристанища и магистрали между столиците на Балканите „ще е добре за цяла Европа; това няма е риск, няма да са пари на вятъра“.

ЕК подкрепя приоритетите на нашето председателство, стана ясно от думите на нейния председател Жан-Клод Юнкер. Подготвяният пореден доклад по Механизма за сътрудничество и проверка ще бъде положштелен, обяви той след срещата си с българското правителство.

По думите му проектът за жп линия от Тирана до Варна ще получи подкрепата на Брюксел.

„Европа е част от ДНК-то на България и от първия ден на присъединяването на България към ЕС тя се държи като основател на ЕС, а основателите не винаги се държат като такива”, коментира той.

Бойко Борисов използва случая, за да изрази мнение и по темата за отбранителните способности на европейските страни – макар все още основна структура в тази област да не е ЕС, а НАТО. По думите му така или иначе има припокриване между членките на двете организации.

„Изключително голям радетел съм за това в сферата на отбраната да се направи голяма ревизия за наличната бойна техника, за това дали в съвременните условия е достатъчно добре дислоцирана, за потенциални противници… Къде трябва да са първите отбранителни линии, ако ще се говори за война или за подготовка за война. След като ще харчим такива милиарди цяла Европа по линия на НАТО, нека да имаме една по-ясна позиция къде и как да бъдат дислоцирани”, заяви Борисов.

От думите му не стана ясно къде и какви заплахи вижда за членките на НАТО. В отговор на журналистически въпрос, Борисов обясни, че щом се очаква да се дават повече пари за отбрана, трябва и всяка държава да знае какви рискове вижда във външнополитически план ЕК: „Да ни дадат откъде ще дойдат заплахите. Съответно, тези граници да ги направим най-силни, да дислоцираме армия, ракети, самолети. А не да харчим купища пари – едни за самолети, други за танкове и да не знаем къде ще ги използваме".

Той посочи, че българската индустрия може да си сътрудничи с други държави при изпълнението на военни поръчки.