Не е необходимо Хелоуин да се забранява, но на него трябва да се гледа с презрение. Трябва да се заяви, че това не бива да се допуска. Да се чества този така наречен празник е признак на ниска култура и ниско самочувствие, проява на широки национални комплекси. Това мнение изрази във варненския ефир на Дарик етнологът и общински съветник в морската столица Костадин Костадинов. Според него на Хелоуин трябва да се отговори с широка пропаганда на съвременната българска култура, за да се изтласкат такива негативни явления, привнесени отвън и нетипични за българина.

„Хелоуин не се е появил, а се налага от медиите в последните години. Преди 2012 година трудно ще намерите публикации и реклами, свързани с тази голяма медийна мистификация, налагана от Биг Мак културата, която се внася от САЩ и под напора на Холивуд”, посочи Костадинов.

„Хелоуин е съвременен прочит на „Криворазбраната цивилизация”, но не говорим за французка култура, а за американска култура. Това са големи субкултурни продукти, привнесени от фирмите, от интернет, от съвременната музика. „Хелоуин” няма естествени корени у нас, отдаваме незаслужено внимание на нещо, което ще изчезне. Няма как да го приема, тъй като подменя културния код на българите”, добави етнологът.

Той обясни, че Хелоуин няма общо с кукерството. Генезисът му е свързан с келтската митология. На този ден според келтите се отварят вратите на отвъдното и хората могат да контактуват с тях. Кукерите имат друга роля – пъдят злите сили. Трябва да има пропаганда за българската култура, смята Костадинов. Той даде пример с новия български филм „Възвишение” по романа на Милен Русков.

„Той е свързан с традициите и историята ни. Отсега можем да кажем, че филмът ще се превърне в модерно културно явление, защото е лишен от излишен патос, дава възможност да погледнем на националните герои като на хора с човешки черти, но записали златни страници в историята ни”, обясни докторът по етнология.

Можем да произвеждаме филми, които да изнасяме навън, смята Костадинов. Проблемът е, че сме общество без цел и съдържание, без идеология. Когато нашето общество не знае за какво съществува, единственото, което му остава, е да се забавлява както едно време плебеите с безплатни зрелища, обобщи той.