Закон трябва да да спре практиката университетите у нас да разкриват неприсъщи за профила им направления, както и нови филиали, които не са необходими. Висшите училища в страната ще вървят и към постепенно намаляване на вече създадените професионални направления, които само генерират безработни специалисти.

Около тези три основни точки се обединиха днес, на съвещание във Варна, членовете на Съвета на ректорите на висшите училища и министърът на образованието Красимир Вълчев, предаде репортер на Moreto.net.

Според председателя на Съвета, проф. Любен Тотев, предложенията ще бъдат изложени както в ресорното Министерство, така и в парламента, а срещу тях са се обявили едва четирима ректори.

“Сами решихме да регулираме процесите - в Минно-геоложкия да има само прием за минно инженерство и геология, в икономическите университети - да се обучават само икономисти”, коментира проф. Тотев. Той увери обаче, че не става въпрос за закриване на висши училища.

Ще се настоява за законодателни промени и финансови стимули, които да позволят освобождаване на преподавателския състав, водил съответните часове по неприсъщи специалности, добави ректорът на Софийския университет Анастас Герджиков. Парите обаче ще трябва да дойдат от министерствата на финансите и на образованието.

До 10 години страната ни ще срещне значителни предизвикателства заради намаляващата работна сила. Всички системи ще изпитат остър недостиг на хора и затова трябва да се инвестира в млади преподаватели,коментира от своя страна Красимир Вълчев. Той добави, че до 30 октомври всички висши училища трябва да разработят визия за това къде виждат профила си в следващите двайсетина години. Те ще бъдат координирани в обща Стратегия на специализация. Според него екстензивното профилно разрастване на университетите след идването на Демокрацията е дало отрицателни резултати. По думите му и днес силни са специалностите преди разрастването, започнало през 90-те години.

Според Вълчев друг проблем е масовизирането на приема. По негови данни към 1990 година едва 30 % от завършващите ученици са продължавали в системата на висшето образование. Сега този процент е близо 80 на сто.

Министърът добави, че предлагането трябва да се определя по-скоро от търсенето на пазара на труда и от възможностите на бизнеса. Масовостта на висшето образование пък, е довела и до спад в доверието към професионалното обучение в гимназиите. За Министерството в следващите години ще бъдат инженерните, педагогическите и аграрните специалностии енергетиката. В тези направления в момента няма толкова голямо търсене както в обществените и социалните науки.

След срещата, част от ректорите поискаха още държавата да предостави компенсаторни механизми във връзка с поредното увеличаване на минималната работна заплата в страната.