Граничните полицаи, които трябва да пазят на българо-турската граница за преминаването на нелегални мигранти, взимали между 100 и 200 евро на човек, за да си затварят очите. По този начин каналджиите вършели работата си необезпокоявано.

Бизнесът по границата е много сериозен и просперира благодарение на „някой полицай”, който дава информация. Често тези граничари се виждали с каналджиите на кафе или извън населеното място, за да се уговорят.

След като получат парите си, граничните полицаи знаели точно какъв ще бъде маршрута на каналджиите и техните клиенти мигранти и местели поста си на друго място.

Всеки граничен полицай бил предварително проучван, за да се разбере може ли да свърши тази работа.

Така по веригата се вербували все повече граничари, като някои от тях искали и бонуси. Ако работата свърши добре, един граничар може да препоръча друг свой колега на каналджиите.

Най-платени в схемата били не редовите граничари, а техните началници, твърди каналджията. Парите получавали предварително – около 10 хил. евро на човек.

Началниците действали повече с групи мигранти от „организираната престъпност” от вътрешността на Сирия, Иран, Ирак и др.

Тези групи се прекарвали с цели камиони под протекцията на началниците.

В тази схема никой не се интересува кой точно влиза в страната ни. Голяма част били групи от мъже, жени и деца, но имало и изключения. Пътували млади мъже, всеки с по 2-3 телефона и пари.

Каналджията разказва и за случаи, в които полицаите прибирали багажа на бежанците и ги връщали обратно в Турция без пари и вещи. Същото правели и т.нар. „доброволни отряди”.

Заради парите и липсата на адекватни наказания бизнесът с мигранти процъфтявал.

Според официалната информация нелегално преминаващите преминаващите българо-турската граница са в пъти по-малко.