Високите такси, специално за ползване на течаща вода от реките, правят цената на изкуствено отглежданата риба неконкурентна, въпреки по-добрите й вкусови качества, алармират производители на аквакултури. Има два вида такси според Закона за водите: за водоползване и за водовземане.

В язовирите е само за водоползване и се определя на декар за садково стопанство и то плаща не повече от 50-100 лева годишно. Докато нашите стопанства на реки, където се прави заустване и водата се отклонява към тях, плащат до 100 000 лева такса за водовземане, заяви за в. „Черно море” д-р Йордан Господинов, изпълнителен директор на рибарското сдружение БГ ФИШ.

Той прави сметка, че само от несправедливо високата такса цената на рибата, отглеждана в течаща вода, скача с по 20-30 стотинки за килограм, спрямо тази от садковите стопанства в язовирите, която няма толкова добри вкусови качества. Освен това стопанствата на реките задължително трябва да имат водомери, които да отчитат ползваната вода, в противен случай няма да получат разрешително за следващата година. А как се слага водомер на река, ами нали замръзва през зимата, недоумява браншовикът. По неговите думи проблемът засяга около 100 стопанства за аквакултури - пъстърва, шаран.

Общо 13 разрешителни за водовземане, за да бъдат отглеждани аквакултури (включително в Черно море), са издадени на територията на Басейнова дирекция „Черноморски район”, обясниха за в. „Черно море” от институцията. От тях са изградени седем рибарници: четири по поречието на реките Камчия, Провадийска, Велека и Чукарска, а други шест са в проект. Издадено е едно разрешително за садково стопанство в язовир „Цонево”, но то все още не е изградено.

В зависимост от вида на отглежданата риба изискванията за количество на ползваната вода са различни, уточниха експертите от дирекцията. Според тях условията в Черноморския басейнов район са подходящи предимно за отглеждането на шаранови риби, които са по-малко взискателни и се нуждаят от по-малки количества вода в сравнение с пъстървовите видове.

Нормативната уредба до 4 април 2008 г. изискваше да се начислява такса на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности в зависимост от ползваните декари. След тази дата отпадна таксата за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. И в новата тарифа за таксите за водовземане и за замърсяване, която е в сила от 6 януари 2017 г., не се плаща никаква сума за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните с тях дейности. Единствено се дължи такса за водовземането. Тя е за водоснабдяване на производството на аквакултури с повърхностни и от подземни води. Тарифата за водоснабдяване за аквакултури от повърхностни води е 0,001 лв./куб. м от 1 януари 2017 г. , 0,002 лв. за куб. м от началото на 2019 г. и 0,003 лв. за куб. м от 2021 г.

За водоснабдяване за аквакултури (или животновъдство) от подземни води таксата от 1 януари т.г. е 0,03 лв. за куб. м, от началото на 2019 г. се вдига на 0,06 лв. за куб. м, а от 1 януари 2021 г. - 0,08 лв. за куб. м, посочиха от Басейнова дирекция. 550 лв. е била една от най-високите такси, платени от рибно стопанство на територията на Черноморския басейнов район за 2016 г.

По отношение изискването за монтиране на водомер експертите от дирекцията са категорични. В Закона за водите има разпоредба (чл. 194а, ал. 1), според която отнетият при водовземането обем вода се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания измервателни устройства. Не е допустимо измерване на отнетия обем вода по други начини. Те смятат, че има редица технически решения, които позволяват подходящо монтиране на водомерни устройства за водовземане с различни цели.

От рибарското сдружение БГФИШ заявиха за в. „Черно море”, че ще настояват през Министерството на околната среда и водите за нова, по-справедлива тарифа специално за ползването на течаща вода от реките при производството на аквакултури. Според тях в случая практически не ставало дума за водовземане, тъй като ползваната вода отново се връща в реката, и то напълно пречистена в рибното стопанство.