Народната вяра в Богородица е като лечителка, която определя изпълняването на множество обреди. Това каза в интервю за Агенция „Фокус“ етнологът Иглика Мишкова по повод 15 август – Голяма Богородица.

„Нейният празник е най-популярният в народната култура. Още апокрифните легенди я представят като застъпница, помощница, лечителка на хората с чудодейна сила. Народът ни вярва, че тя е милостива към човешките страдания и застъпница на човеците пред Бога. Смята се за покровителка на родилките, майките, майчинството, децата, защитница на бедните и онеправданите“, обясни Мишкова.

По думите й за деня на Голяма Богородица, хора, които са болни обещават, ако получат изцеление, да направят специален дар за нея.

„Докато днес продължава да бъде жива практиката, да се обричат като дар на светицата различни животни, добиче, което може да бъде заклано за курбан, даряват се различни метали, дрехи, синджирчета. Има и една много древна практика, стара колкото са стари молбите и мечтите на хората, свързани с пожелания и молби за здраве и изцеление, за рожба, професионален път, за плодородие в най-широк смисъл“, допълни етнологът. Тя добави, че това е практиката за даряване на храмовете със специални вотиви.

„Те са били оставяни в храмове, по аязма и свети места. В селищата, в които храмовете или близки манастири, малки параклиси носят името на светицата, стават място за различни сборове, където се събират хора отблизо или от далеч. Обикновено събират предварително пари и купуват някакво животно/ животни, което/които се дава в курбан в чест на светицата и се нареждат празнични трапези“, добави тя.

По думите й много често тези празнични трапези се подреждат около стари оброци, около лековити аязма, в дворове на черкви, на манастири. „У нас има голям брой храмове, които носят името Успение Богородично. На храмовите празници задължително се прави водосвет“, допълни още етнологът.