Към средата на 2017 г. икономиката на България отчита повече от две години на сравнително висок растеж при постепенно възстановяване на пазара на труда. През последните тримесечия динамиката на някои показатели разкрива потенциал за по-осезаемо нарастване на ролята на вътрешното търсене.

Това се казва в годишния макроикономически доклад на "Индъстри Уотч" с фокус: "Потребление и кредитиране в растеж: рискове и предизвикателства пред икономиката 2017-2018".

По-високите темпове на ръст на доходите и потреблението на домакинствата, както и видимото оживление в кредитирaнето и възможността за увеличаване на инвестиционната активност ще променят структурата на икономиката. Това ще създаде възможности за бизнеса, но в същото време обаче носи предизвикателства и рискове от създаване на нови дисбаланси.

През последните тримесечия настъпиха важни промени в редица индикатори, потвърждаващи тези тенденции, сред които:

След като икономиката загуби близо 430 000 работни места в периода 2008-2013 г., възстановяването на икономиката добави около 100 000 нови заети за последните три години. Пазарът на труда обаче все повече наподобява състоянието през 2007 г. заради нарасналия коефициент на заетост и спадът на безработицата от близо 13% до малко над 7% за последните 12 месеца, като трябва да отчитаме и намаляването на хората в трудоспособна възраст с близо половин милион за последното десетилетие.

Все по-осезаемите дефицити на работна сила доведоха до ускоряващ се ръст на възнагражденията. След минималните увеличения до 2013 г., през 2014-2015 г. доходите нарастваха с около 7% годишно, като през последните няколко тримесечия ръстът достигна близо 10%. За последните 24 месеца, ръстът на средните разходи на труд за частния сектор в България е втория най-висок в ЕС, като възлиза на 18,7%.

Все по-засилената интеграцията на българската икономика в общия пазар на ЕС позволява благоприятната динамика във водещи икономики на еврозоната през последната година да създава възможности за растеж у нас. Това е особено важно за експортно-ориентираните предприятия, които продължават да увеличават стойността на българския експорт вече осма поредна година.

Интеграцията на България се засилва не само в реалната икономика, но и във финансовия сектор. В резултат, политиката на ниски лихви на Европейската централна банка, както и понижаване на политическия риск у нас доведоха до най-ниските лихвени нива изобщо, плащани от фирми и домакинства в историята. Средната лихва по новите бизнес кредити е едва 3,5% през юни 2017 г., цената на жилищните заеми е 3.9% годишно, а средната лихва по потребителските банкови кредити е 7,5%. По-съществената промяна е в разширяване на достъпа до кредит, като тенденцията към увеличаване на новоотпуснатите заеми в последните месеци е видима.

Оживлението в доходите и оптимистичните очаквания водят до активизиране на жилищния пазар и строителната активност. България е една от страните в света с най-бързо увеличение на жилищните цени през 2016 г. по данни на Международния валутен фонд . От "дъното" на пазара през 2013 г. до първото тримесечие на 2017 г. жилищата в България са поскъпнали с 17,7% по данни на НСИ.

Макар някои от индикаторите да показват сходна динамика с развитията в периода 2003-2008 г., все още отчитаме значителни разлики:

Инвестиционната активност е на значително по-ниски нива - около 20% от БВП, като годишният ръст е средно 0,8% за последните 5 годни. В периода 2002-2008 г. нарастването на инвестициите е средно с 15,7% за година, като те достигнаха 33% от БВП през 2008 г. Основен принос за това имаше притокът на чужд капитал.

За разлика от периода до 2008 г., създаването на нови работни места е концентирано в експортно-ориентирани производства и услуги. Това включва както бързо растящите сектори за производство на автомобили и компоненти, електроника, машини и др. под., така и изнесените услуги по създаване на софтуер или обслужване на бизнес процеси за външни клиенти. Същевременно, заетостта спада или расте минимално в сектори като строителството, продажбата на автомобили, търговията и хотелите и ресторантите.

Рисковете и предизвикателствата през следващите две години са свързани с очакваните структурни промени, които ще последват увеличаването на потреблението на домакинствата, разширяването на кредита и потенциалното бързо нарастване на инвестициите. Значим ефект може да се очаква както от ускоряването на публичните инвестиции, финансирани със средства от ЕС, така и от евентуално засилване на притока на чуждестранен капитал.