С военен ритуал и панихида в Добрич беше почетена паметта на генерал Иван Колев - Освободителят на Добруджа

По време на церемонията по повод 100 години от смъртта на легендарния български пълководец бяха осветени паметните плочи с имената на 1013 загинали войници и офицери от Трета българска армия в Добричката епопея.

С освещаването на паметните плочи с имената на загиналите в Добричката епопея се оформи цялостната композиция на комплекса, посветен на генерал Иван Колев. Мемориалът бе изграден миналата година по повод 100-годишнината от боевете за отбраната на Добрич.

Иван Колев е роден на 15 септември 1863 г. в бесарабското село Бановка в Руската империя (днешна Одеска област, Украйна), разположено на 25 км източно от Болград и създадено от български преселници от с. Чоба, Пловдивска област през 1821 г.

Основното си образование завършва в родното си село, след което през 1875 г. постъпва в Болградската гимназия и я завършва през 1882 г. Желанието на младия Иван е да бъде учител в родното си село, но молбата му за учителското място е отхвърлена. Въпреки този неуспех по-късно става писар в общината.

През 1884 г. Иван Колев заминава за София, където работи като помощник-секретар в Софийския окръжен съд. След по-малко от година на заеманата длъжност е повишен в секретар.

Сръбско-българска война (1885)

На 2 ноември 1885 г. се обявява Сръбско-българската война, на 9 ноември Иван Колев постъпва като доброволец в Ученическия легион.

На 14 януари 1886 г. постъпва във Военното училище в София. Разпределението на юнкерите тогава се извършва по успех и Колев като отличник е определен за артилерист. Още от малък се увлича по ездата и затова при новината, че ще става артилерист, заявява „Ако не бъда зачислен в конницата, няма да служа - ще се уволня!“. На 27 април 1887 г. завършва Военното училище, произведен е в първия офицерски чин подпоручик и е зачислен в Трети конен полк. На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик и в началото на 1892 г., след успешно положени изпити, постъпва във Военната академия в Торино.

На 2 август 1894 г. е произведен в чин ротмистър и, вече завършил академията, още същия месец се завръща в България. Назначен е за генерал-щабен офицер, чете лекции по военна история на офицерите от кавалерийската школа, по-късно става началник-щаб на кавалерийската инспекция. По негова инициатива се открива кавалерийски курс за най-младите кавалерийски офицери, става главен инициатор на конните състезания в българската войска. През есента на 1898 г. ротмистър Колев е командирован на маневри в Румъния. На 14 февруари 1904 г. е произведен в чин подполковник.

През септември 1907 г. подполковник Колев е изпратен на стаж в австрийската войска и е зачислен в Седми улански полк в Пардубиц, от където се завръща през октомври 1908 г. и на 15 октомври е произведен в чин полковник и назначен за командир на Лейбгвардейския конен полк, на която длъжност остава до началото на Балканската война.

Балкански войни (1912-1913)

В началото на Балканската война (1912–1913) г. е началник-щаб на укрепения пункт Ямбол, след което от ноември 1912 г. временно изпълнява длъжността началник-щаб на Трета армия. През Междусъюзническата война (1913) е началник-щаб на Пета армия.

На 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор.

Първа световна война

По време на Първата световна война генерал-майор Колев е инспектор на конницата и командир на Първа конна дивизия. Под негово ръководство тя взема участие в настъплението на Трета армия в Добруджа - в битките при Куртбунар, Кочмар и Карапелит, Добрич, Мустафа ачи - Азаплар, Топрахисар, Текиргьол, Кюстенджа, Черна вода и Мачин, пленявайки хиляди неприятелски офицери и войници - румънски, сръбски и руски. Освобождава цялата Добруджа, до делтата на река Дунав.

На 2 август 1915 г. е произведен в първия генералски чин генерал-майор. Паметни са останали думите му на 4 септември 1916 г. пред строената българска конница когато към командваната от него дивизия се насочва цяла руска кавалерийска дивизия, превъзхождаща двукратно българската:

"Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!" “

На 30 септември 1916 г. е награден с германски железен кръст „За храброст“ лично от германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен - главнокомандващ войските на Балканите. При награждаването главнокомандващият изтъква:

„Досега се беше наложило убеждението, че атаката на конница срещу пехота е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски началници Ви завиждат и не мога да ги убедя в писма, че това, което Вие направихте, се е случило наистина!” “

На 28 юли 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. Изминал хиляди километри на кон при освобождаването на Добруджа, генерал-лейтенант Иван Колев заболява и умира на 29 юли 1917 г. във Виена, Австрия. По-късно тленните му останки са пренесени и погребани в София в Централните гробища, зад църквата в парцел 48.

Главнокомандващият войските на Централните сили на Северния фронт фелдмаршал Аугуст фон Макензен сравнява българския пълководец с кайзера Фридрих Велики, който също е бил известен кавалерист.