Стартира програма за безплатни изследвания за сънна апнея във Варна, научи Moreto.net. Инициативата е на Университетската МБАЛ „Света Анна – Варна“ и Община Варна.

От днес до края на ноември 300 жители на община Варна и прилежащите й населени места – Казашко, Каменар, Тополи, Звездица и Константиново, със симптоми на хъркане и апноични паузи по време на сън ще имат безплатен достъп до акустична рино и фарингометрия. Изследванията ще се извършват във Функционалния кабинет от сертифицирани специалисти от Отделението по УНГ в МБАЛ „Св. Анна - Варна“, което разполага с най-високото – трето, ниво компетеност.

Прегледите ще се извършват всеки ден, между 9 и 12,00 ч. Записванията стават на телефон: 052/821-356 или на programa_osa@svetaanna-varna.com.

Съвместната програма за безплатно изследване за сънна апнея на общината и МБАЛ „Света Анна“ се превръща в традиция, след като стартира пилотно през 2016 г. В рамките на миналогодишната прорама специалистите от екипа на д-р Гален Шиваров успяха да изследват чрез акустична рино и фарингометрия 400 жители на община Варна. Изследванията позволиха прецизно установяване на анатомичните причини за обструкция на горните дихателни пътища на записалите се пациенти със симптоми на хъркане и апноични паузи по време на сън.

Диагностичното изследване не е платено от НЗОК и практически лишава голяма част от страдащите от този проблем да проверят състоянието си и да продължат с лечението си, което е финансирано от здравната каса, обясни д-р Гален Шиваров. Специалистът припомня, е състоянието не е безопасно и изисква навременна адекватна диагностика и последващо лечение.

В цифри ефективността от пилотното издание на програмата изглежда така: От преминалите през програмата в 2016 г. 400 души 271 са установени като рискови, а при 129 са установени показателли в норма. От 271 рискови 79 са определени като гранични, а другите 193 – като тежки. 221 са с обструкция на двете нива, 29 – на носно дишане, 19 – на фаринкс.

След диагнотични уточнения 366 от 400 изследвани са получили препоръки за последващи оперативни интервенции, поети от НЗОК, които ще позволят значително подобрение, коментира д-р Шиваров.

След първоначалния скрининг, който МБАЛ „Света Анна“ и Община Варна извършват безплатно, финансираните от НЗОК последващи интервенции се поемат от специалисти по УНГ или от пулмолози.

„Сънната апнея е широко разпространена в популацията и, въпреки рисковете, които крие, се подценява – както от пациентите, така и от здравната ни система, макар че касае всички – от бебета до възрастни хора, коментира доц. Диана Петкова, МБАЛ “Св.Марина“ Варна, председател на Българското дружество по белодробни болести, специалист по медицина на съня.

„Обструкцията на горните дихателни пътища е сред основните причини за дихателни нарушения по време на сън и предразполагащ фактор за обструктивна сънна апнея. Целта на скрининга е установяването на пациентите с белези за обструкция към въздушния поток, предразполагащи към нарушения на съня. Част от хората са бенефициенти от прилагането на оперативни интервенции и корекции на вродени или придобити аномалии или патологични промени в областта на външния нос и горните дихателни пътища.

Скринингът е първият етап за селектиране на пациентите с обструкции, преди насочването им към Център по медицина на съня, където да бъде проведено полисомнографско изследване и включването им в лечебни схеми на неинвазивна вентилация в домашни условия. Пациентите трябва да знаят, че заболяванията нарушаващи съня и бодърстването са много и с различна причина: различни обструктивни заболявания на горните и долни дихателни пътища, хиповентилация с различна генеза, безсъние, нощна епилепсия, нарколепсия, съдови заболявания, симптом на неспокойните крака, тумори на мозъка, нарушения във функциите на щитовидната жлеза и мн.др. Едно от тях, най-честото е обструктивната сънна апнея. Това налага прецизна оценка на симптомите и необходимите инструментални изследвания, които задължително трябва да се извършат от сертифициран специалист със съответните компетенции, който да постави диагнозата и да назначи подходящия тип лечение“, категорична е доц. Д-р Диана Петкова.