На Западните Балкани ще са нужни поне 25 години, за да достигнат стандарта на живот на ЕС. Тези страни са по-бедни, отколкото са били преди 30 години.

Това твърди проектният директор за Балканите на европейския институт CIFE Тобиас Флесенкемпер, цитиран от медии в Сърбия и Македония.

Проектът "Берлин плюс", който някои медии определиха като "мини-план Маршал" за Балканите е все още на идейна фаза и конкретните му параметри са неясни, заяви Флесенкемпер.

Германският план беше оповестен официално в края на май от външния министър Зигмар Габриел (виж видеото). Той цели стимулиране на икономическите инвестиции в страните от нашия регион, които кандидатстват за членство в ЕС, като Сърбия, Македония, Босна, Албания и Косово.

Според експерта, подобряването на икономическото положение е по-важно от фактическото присъединяване на тези страни.

"Знаем какви са нуждите на региона и задоволяването им не зависи от парите", смята Флесенкемпер.

Като показателно той определя нивото на търговския дефицит, нараснал с 98 милиарда евро от 2006г. насам.

"Установените отношения са такива, че европейските страни могат да изнасят за Западните Балкани, докато икономиките в региона не са квалифицирани за сериозен износ към пазара на ЕС", отчита експертът.

Основна причина са "пропуснатите възможности" в изграждането и развиване на инфраструктурата в тези страни. Друг фактор е образованието, чието качество на Балканите спада през последните 40 години, въпреки големия брой на частните училища и университетите.

"Управляващият елит на Балканите може да злоупотреби с фондовете, за да затвърди позициите си", отчита още Флесенкемпер.

Той отчита, че предишни финансови програми за стабилност са били пропиляни заради бюрокрацията и корупцията. Наред с това експертът изтъква, че членството в ЕС не решава автоматично проблемите в страните. Като икономически пример той дава Хърватия, страна от същия регион, която все още не е на европейско ниво.