С бръснати глави, с дълги бради или пък със странно облекло, с тайни татуировки, със значки, свастики или обърната пентаграма по дрехите – такава най-често е визуалната представа на общество и на институции за залитащите към радикализма младежи. Имат ли обаче универсален профил терористите и как родители и учители могат да забележат, че едно дете се вълнува от подобни идеи? Върху този проблем е фокусирана първата у нас презентация на Националната комисия за борба с противообществените прояви и ДАНС за разпознаване, идентификация и работа с непълнолетни, принадлежащи към екстремистки и радикални групировки.

Противно на досегашните схващания, че към радикализма залитат основно бедните и аутсайдерите, все повече членове на такива структури стават деца от богати фамилии, обясни днес във Варна секретарят на Комисията Константин Томанов, предаде репортер на Moreto.net

Единен портрет или групов профил на потенциалния терорист обаче все още няма и не може да има. “Уви, на никой не му пише на челото, че е тръгнал по пътя на радикализма“, коментира пред членове на местните комисии по противообществените прояви в морската столица той. Въпреки че по данни на общинската Дирекция по превенции във Варна радикални групировки в града няма, в страната все повече зачестяват неонацистките прояви, обясни Константин Томанов.

Според него преподаватели и родители трябва да заострят вниманието си и да бъдат по-бдителни. А сигналите обикновено са свързани с това, че младият човек се изолира от околния свят, внезапно губи интерес към обичайни хобита и любими хора, променя стила си на обличане или носи идеологически материали. От безобидното залитане по подобни идеологии до влизането в редиците на такива групи обаче, специалистите са откроили четири етапа, като до последния стигат малцина. Обикновено търсенето на справедливост, фокусирането върху даден проблем, свързан с нарушаване на някакви права – на животните или на околната среда например, най-често водят младите хора в дадена групировка.

По думите на Константин Томанов, според доклад на Дирекцията по правосъдие към Европейската комисия, условията за радикализация са силно индивидуални и се влияят от различни фактори.