Архаичен учителски дневник пази спомени за просветното дело от годината на основаването на първото светско училище в село Девня. Става въпрос за главната книга на основното народно училище "Княз Борис Първи", което отваря врати през 1894 година.

Това съобщиха от пресцентъра на общината за Moreto.net.

Пожълтялата книжна реликва, чиято корица е разпокъсана, е открита случайно от възпитателя Стоян Желязков при разчистване на бившата дирекция във филиала на Средно училище "Васил Левски".

Дневникът свидетелства за неумолимия дух на първите години на Третата българска държава и за пословичната строгост на учителското съсловие. В село Девня преди 123 години педагозите не са били никак благосклонни и са оценявали безпощадно не само знанията на своите ученици, но и тяхната прилежност и поведение.

Още в първо отделение най-малките ученици са изучавали нравоучение, старобългарски език, всеобща история и география, геометрия с чертане, краснопис, естествознание, ръкоделие – все дисциплини, които днес са непознати не само за първолаците.

Степените на бележките са били по шестобалната система, като единицата е обозначавала лошо поведение, никакво прилежание и лош успех.

От съдържанието на дневника може да се предположи, че двойните стандарти на оценяване са били неприсъщи за следосвобожденските учители. Така например роденият през 1888 година Лазар Дуков, за когото се предполага, че е внук на девненския депутат и предприемач Лазар Дуков, в първо отделение е имал двойка по български език.

Учителите са се интересували и от причините за отпадането от училище на своите ученици и са вписвали тази информация в дневника.

Той свидетелства и за развитието на новобългарския книжовен език след Освобождението, за който са характерни букви от старата кирилица като ят (ѣ), голямата и малката носовка (Ѫ, ѧ) и ред други езикови особености, които отпадат с правописната реформа през 1945 година.

Освен 123-годишния дневник СУ "Васил Левски" пази и други архаични свидетелства за развитието на просветното дело в девненския край. Сред тях са главни книги, датирани през 1923 година в училището в село Таптък, днес Кипра, свидетелства от 1930 година за завършен прогимназиален курс в народната смесена гимназия "Христо Ботев" и др.