Над 60% от законите са изменени повече от веднъж за шест месеца, а над 90% от законите се променят веднъж годишно. Това показва количественият анализ на законодателната дейност през периода юли-декември 2016 година. Данните са обобщени в брой 14 на Юридически барометър - гражданска инициатива за периодично изследване на състоянието и развитието на правния ред в България.

Изданието се реализира от сдружение Център за правни изследвания.

Според анализа многобройните, чести, некоординирани и дори противоречащи си промени, говорят за недобро познаване на законодателната техника, отсъствие на анализ и предвиждания за ефектите от прилагането на законодателството. Над половината от приеманите нови закони се изменят още първата година след обнародването им.

С 91 поднормативни акта, Законът за отбраната и въоръжените сили държи абсолютно първенство на топ 10 на законите с най-голям брой подзаконови актове. На следващо място е Законът за МВР с 59, Законът за движение по пътищата - 37, Законът за водите - 35, Законът за българските лични документи - 30, Закона за културното наследство - 27.

В рамките на изследвания шестмесечен период в Народното събрание са внесени общо 100 законопроекта без ратификациите, от които 14 са проекти на нови закони, а 86 за изменения и допълнения на съществуващи законопроекти.

Юридически барометър констатира по-нисък брой на внесените законопроекти. Като причини за това се изтъкват проведените избори за президент, които изместили фокуса от законодателната дейност на страната.

На годишна база броят на внесените законопроекти за 2016 г. е 220. От внесените в периода юли-декември 2016 г. 100 законопроекта - 38 са приети, 13 - отхвърлени, 3 - оттеглени, а 43 - неразгледани и неприети от 43-тото Народно събрание.

Рекордът на приети законопроекти се държи от Министерски съвет. Според анализа 61% от проектите за закони, внесени от Министерски съвет, са приети. По отношение на законопроектите, внесени от народни представители, този брой е значително по-нисък - 25%. Нито един от законопроектите, внесен от Министерски съвет, не е върнат за преразглеждане. Относно транспонирането на европейски директиви, се констатира постоянно фрагментиране на българското законодателство.