България ще бъде принудена да плаща 1 млрд. лв. годишно за внос на електроенергия, ако бъдат изпълнени изискванията за 40% намаление на емисиите в ЕС до 2030 г. Това заяви Божидар Митев от Федерацията на енергетиците в България към КНСБ по време на кръгла маса на тема: "Промените на референтния документ за най-добри налични техники за големи горивни инсталации (LSB BREF)", организирана от КНСБ.

Документът, чието гласуване предстои на 28-ми април предвижда намаляване на емисиите от обхванатите в схемата отрасли с 43%, което означава, че общият брой на квотите за емисии ще намалява с по-бързи темпове от преди. От 2021 г. намалението е с 2,2 % годишно вместо с 1,74%. Освен въгледобивът, засегнати от мерките, ще са и още 50 отрасъла.

Митев бе категоричен, че промените ще ликвидират 45 площадки на съществуващите мощности, които имат 45% принос в генерацията електроенергия в страната. Така по думите му България ще стане един сериозен вносител на електроенергия.

Силвия Рангелова, експерт от МОСВ изтъкна, че ЕС е приел новата рамка в областта на климата. Тя уточни, че е постигнат първият етап на евентуалното приемане на тази директива.

По думите й, въпреки негативния вот на нашата страна по време на гласуването в Европейския парламент, заедно с още осем държави, текстът, предложен от малтийското председателство за промяна на евродирективата за търговия с емисии, е приет.

Тя отбеляза, че по време на обсъжданията Франция, Люксембург и Холандия дори са направили пламенни изказвания, как директивата не е достатъчно амбициозна.

В дискусията участваха представители на Министерството на енергетиката, Министерство на околната среда и водите, представители на ТЕЦ "Марица Изток", енергетици и български евродепутати.

Петър Курумбашев, евродепутат от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП заяви, че освен минната индустрия и енергетиката, от приемането на въпросните изменения ще бъдат засегнати стъкларската индустрия, металургичната индустрия, циментова индустрия. Той бе категоричен, че на европейско ниво са успели да се преборят за запазване на безплатните квоти на циментовата индустрия.

Курумбашев информира, че вече е изпратил писмо в Европейската комисия, с което пита дали въпросните промени ще засягат съществуващите инсталации. Така по думите му, ако въпросният документ бъде приет, единствената алтернатива за страната ни е да направи искане за дерогация (частична отмяна).

Евродепутатът Георги Пирински отбеляза, че Европейска асоциация за въглища има вече позиция, която трябва да ни послужи като отправна точка. Според становището на Европейската асоциация с промяната, готвена от ЕК, се поставя в опасност енергийната сигурност и промишлената конкурентоспособност на Европа. Освен това се констатирало, че ЕК използвала неверни пределни стойности на замърсители, което тласкало ТЕЦ-овете към техния край.

Пирински призова за изготвянето на единна позиция на страната в рамките на следващата седмица. Той изтъкна, че когато всички евродепутати на България имат единна позиция - вслушването от страна на Европейската комисия е сериозно. Пример бил блокадата на гръцките фермери.

По време на дискусията стана ясно още, че отпадането между 3 000 и 5 000 мегавата базови мощности на ТЕЦ-овете щяло да доведе до съкращаване на 33 хиляди заети във въгледобива и още 120 хиляди души, които работят в други индустрии.