Второ качество храни ли се продават на потребителите в Източна Европа, в това число и в България? Отговор на този въпрос потърсихме в рубриката „Чети етикета“, след като словашко изследване на разликите в съдържанието на 22 продукта на водещи мултинационални компании, продавани в Източна и Западна Европа, предизвика истински скандал.

Резултатите показаха, че колбасите съдържат по-малко месо и повече мазнина, млечните храни са с по-малко протеини, а в шоколада има по-малко какао. За сметка на това тези храни съдържат повече изкуствени оцветители, подсладители и консерванти. С други думи – те са с по-ниско качество от западните си аналози.

Словашкият министър на земеделието Габриела Матечна призова производителите на храни „да престанат да делят потребителите на две класи и да започнат да продават храни с едно и също качество в целия европейски пазар“.

„При някои продукти сме се превърнали в европейско кошче за боклук“, коментира чешкият министър на земеделието Мариан Юречка.

Българският служебен министър на земеделието и храните Христо Бозуков каза, че е „недопустима дискриминация да се предлагат продукти за Източна Европа с по-лошо качество и с повече сол, мазнини и изкуствени подсладители“.

Производителите се оправдават, че не става въпрос за различно качество, а за адаптиране на продуктите към вкусовите предпочитания в различните страни.

В отговор на запитване от страна на bTV, Еврокомисията излезе със следната позиция:

„Европейският съюз има правила за контрол на безопасността на храните. Храната в Евросъюза е безопасна. Справедливата конкуренция между храните в единния пазар е основана върху етикетирането на хранителните продукти.

Задължение на страните членки е да осъществяват съответния контрол и да се погрижат европейското законодателство за безопасността и етикетирането на храните да се прилага правилно на национално ниво.

Европейският съюз уверява, че в този контекст потребителите няма да бъдат подведени“.

Не сме правили подобни изследвания, защото не сме получавали такива сигнали за разлика в качеството на отделни продукти, каза Камен Николов от Агенция по безопасност на храните.

През 2011 г. имаше подобни случаи, но изследванията, които бяха направени, не показаха някакви големи отклонения между намереното в България и това, което беше направено в Словакия.

Подобен анализ може да се направи и у нас, но в Словакия колегите направиха изследването с държавна помощ, т.е. правителството подпомага и финансира подобни изследвания, каза Богомил Николов от Активни потребители. В Унгария наскоро направиха нещо подобно. Това е начинът – да има финансиране, но и международно сътрудничество, една организация или един контролен орган сами трудно биха успели. Към момента регламентите, които определят сътрудничеството между органите не са пригодени за такъв тип изследвания, добави той.

През 2011 г. bTV направи подобно сравнение – на прах за пране и шампоани от българския, гръцкия и германския пазар. Тогава установихме, че продуктите са идентични.

На въпрос доколко можем да се доверим на нашите лаборатории и дали те са обективни, предвид че резултатите в Словакия са едни, а у нас – други, Камен Николов отговори: „След като една лаборатория е акредитирана да прави определен обем изследвания, нямаме съмнения за точността им“.