Влошаването на демографската структура на българското общество се дължи основно на икономическата миграция, заяви в "Неделя 150" бившият социален министър Иван Нейков:

Тезата, че имало катастрофа, че сме намалели с два милиона - нищо подобно! Не сме намалели! Как поддържаме връзките си с тия два милиона или повече българи, които са извън България - не, ние не поддържаме, ние сме ги отписали, ние не ги броим! Ние казваме "Седем, ще станем под седем, след някоя друга година ще станем 5"... Грешка е! Това не е пътят. Чиста демография е да създадем механизъм и да поддържаме връзки с тези хора.

От своя страна проф. Антоанета Христова от БАН допълни, че младите хора създават семействата си в чужбина, където са принудени да отидат, за да получат по-добро образование:

Факт е, че в момента и работодателските организации, и всеки, който наема персонал, знае, че има страшен проблем с наемането на хора, които са подготвени. И че наистина висшето образование страда в България от това, че в него нямаше реформа дълги години.

Добра новина все пак е, че българката ражда. И ражда средно толкова колкото раждат всички европейки. И това поставя пред политиците много сериозни задачи, които са свързани с избора и консенсусното търсене на онези политики, които, когато натиснеш копчето, без да бъдат пипани дълго време, ще дадат една добра резултантна.

Според проф. Христова най-тревожната характеристика в България е смъртността, свързана с трите основни заболявания - инсулт, инфаркт и злокачествените новообразувания.

Иван Нейков смята, че пазарът на труда в България има няколко сериозни бели петна. Той открои предимството на професионалното ориентиране, което създава мотивирани работещи хора:

Това не струва много пари. В България пише ,че трябва да има професионално ориентиране. Лъжем се, нямаме. Ние нямаме национален модел на професионално ориентиране. Това е нещо, което всяка управляваща партия трябва да си постави в първите пет задачи. Това е една от дупките на пазара на труда, която после се превръща в дупка на цялото общество. Харчим пари за образование, а след това хората не са удовлетворени от труда, който полагат.