Европейската идея за обединение трябва да се запази, но еврозоната да се раздели на две части - на силните и слабите икономики.

Мястото на Гърция, пък не е в еврозоната.  Това коментира пред БНР германският икономист  Жерар Бьокенкамп от Берлинския клон на института „Европа без граници“ (Open Europe).

Той счита, че ситуацията в Гърция напомня този Източна Германия през 90-те, когато е въведена силната германска марка. За много кратки срокове индустрията на Източна Германия се срива. Подобно нещо се случва в Гърция: има много силна валута на фона на сравнително слабата си икономика: "Преди да въведе еврото, Гърция имаше сравнително стабилна икономика. След като го въведе, икономиката й се срина, категоричен е германският икономист," категоричен е икономистът.



Той счита, че ако Гърция беше излязла от еврозоната преди няколко години, сега щеше да е стабилизирала икономиката си.

По думите му, в дългосрочен план е много вероятно да имаме еврозона на силните и на слабите икономики, като се дава възможност на страните с по-слаб растеж да отидат в елитната група.

Бьокенкамп не отрече още, че за Европа не е добро подобно разделение, при което три държави: Германия, Франция и Холандия имат силни икономики, а всички останали са в криза.

Именно слабата икономика е най-сериозният проблем на Гърция, а не дълговата криза, категоричен е  Грегори Папаникос от Атинския институт за образование и научни изследвания. Дълговият проблем в Гърция може да бъде разрешен, само ако икономиката започне да расте, счита той. За целта, данъците трябва да бъдат намалени. В преговорите с кредиторите, обаче гръцкото правителство е слабата страна. То вероятно ще се опита да договори замразяване на следващо намаление на пенсиите и запазване на данъците и осигуровките на досегашните нива, но ако не успее, вероятно ще загуби мандата си.