Железни колони над водата, облечени в горната си част от дъски в кафяво-червен цвят. Това са представлявали морските бани във Варна, вдигнати в края на 19 век през 1892 година. Те са се намирали на 5-6 метра навътре в морето. Тогавашната придобивка години по-късно е описана в брой от 1937 година на Варненския общински вестник, научи Moreto.net. Припомнянето за дъсчените конструкции е, за да се изтъкнат преимуществата на вече новите масивни морски бани на самия бряг, които са привличали хиляди туристи. За старите дървени постройки свидетелстват снимки на варненеца Михаил Филипов, които подарил на тогавашния помщник-кмет Куртев. На гърба на рамкираните фотоси, отбелязал факти за експлоатацията на баните.

„Ние ще си послужим с тези сведения, за да се види по-ясно големия развой на нашия курорт центъра, на който са безспорно морските бани.“, се казва във вестникарския брой. В материала се посочва още, че кабините на дървените бани са били наредени във форма на правоъгълник, зад един тесен общ коридор.

„В морето се влизаше чрез две дъсчени стълби-едната поставена откъм открито море, а другата-във водата, заградена от основните железни колове на самите бани. Както мъжката, така и женската баня, имаха еднаква направа. Една от друга бяха отдалечени на 300-400 метра и нямаха нищо общо помежду си. За да не се виждат, макар и отдалеч, жените като се къпят в морето, се е обтягало платно на железните колове, на които са били построени баните. Още първата година както мъжките, така и женските бани, са били отдадени за експлоатация на предприемач. За една година ги е наел арменцът Харакет за 3500 лева и той е първият предприемач на Общинските морски бани. От 1893 до 1911 непрекъснато е бил наемател Михаил Филипов при първоначален наем 4050 лева годишно, който впоследствие е достигнал най-много до 8665 лева годишно.“, се посочва в статията от 1937 година.

За използване на баните е имало и съответната цена. Таксите за къпане са били според това дали ползвателят е с пещемал (кърпа за баня) и гащи или само с гащи. В първия случаи цената е 0.30 лева, а във втория-0.20 лева.

От 1906 до 1911 годишният приход от баните е бил минимум 13 хил. лева и е стигал до над 17 хил. лева. Разчетите показват, че по-чести посетители са били представителите на силния пол.

По онова време освен студени е имало и топли бани. Обстановката на последните се описва като примитивна. Състояла се от една цинкова вана с печка, горяща с дървени въглища. По-рано през 1892 година ония, които са имали нужда от топли морски бани са палели голям огън на брега, на пясъка и там са си топлели водата. „През 1888 година Общината построила върху пясъка с камъш сграда за топли бани, обаче силните вълни са я разрушили. Пясъчни бани рядко е правил някой. По-често е започнало използването на пясъка към 1900 година. Отначало само децата от 10 до 14 години са играели голи по пясъка, а после и възрастните.“, описва статията. По-нататък авторът се спира на актуалната обстановка.

„Това е било преди около 40 години. Днес морските бани с величествена, монументална постройка както централните, така и северните, са изградени от железобетон по последна дума на строителната техника. Експлоатират се направо от Общината, чрез Общинското курортно стопанство, който начин се указа доста резултатен. Кампанията е със значително увеличение. Къпят се мъже, жени, деца и старци, къпят се наши и чужденци. През 1936 година са летували около 20 хил. регистрирани гости от всички от всички краища на страната и от чужбина.“, пише в броя на Варненски общински вестник. Посочва се още, че за 3 години приходът от баните е над 4 млн. лева. Тогава плажът вече е общ. Все пак обаче има отделение за мъже и жени.

„Освен морските бани правят се и много слънчеви бани. Топли морски вани правят еднакво мъжете и жените в специално построени за целта кабини , снабдени с емайлирани тучени вани, течаща топла и студена морска вода, кушетка и други удобства.“, разказва авторът.