Преди повече от 80 години Варна отново е била един от най-многолюдните градове в страната. Това показват данните от книгата „Преброяване на населението и жилищния фонд в Царство България на 31 декември 1934 година“, която се публикува за първи път в интернет като част от дигиталната библиотека на Националния статистически институт.

По онова време варненската градска околия е населявана от 73 760 души, а през 1900 са били 36 881. В Околия Варна (селска) са живели 75 548, а през 1900 са живели 45 238. В самия град Варна населението е било 70 183 души, а 34 години преди това там са живели 34 922 души, научи Moreto.net.

По време на преброяването общото население в страната е било малко над 6 млн. души. Почти по равно са били мъжете и жените. Петдесет години по-рано през 1881 в страната са живеели два пъти по-малко хора. Тогава населението е било 2 852 600 души. От тях 1 млн. 454 хил. са били представители на силния пол, а 1 398 600 на нежния.

През 1934-та областите са били седем. Варна се е намирала в Шуменска. В Околия Варна (градска) влиза една община. В нея освен морската столица са с. Галата, Звездица (Кьоклюджа), Надежда (Голяма франга) и Царево (Кестрич). Като в последното населено място живеят най-много хора-над 1000 души.

Околия Варна (селска) включва 14 общини. Общото й население 75 548 при 52 724 през 1910-та. В нея влизат общините Аврен, Аксаково, Бeлево, Гара Оборище, Долни чифлик, Калиманци, Крумово, Куманово, Николаевка, Новоградец, Приселци, Пчелник, Рудник и Река Девня.

По онова време Владиславово все още е било село и се е намирало в община Аксаково. Тогава населението му е 840 души при 591 през 1910. В онези години най-многолюдно в общината е било Игнатиево. Населявали са го 1438 човека при 983 преди това. След това се нарежда село Аксаково с 1223 човека. Увеличило се с около 400 души за 24 години.

В община Белево, която всъщност е днешен Белослав, най-много са хората в селото със същото име- 2833 при 1570 през 1910-та. След това е Константиново, което са населявали 1433 човека. В община Гара Оборище най-много са живели в Генерал Киселово- 1645 души. В община Долни чифлик най-многолюден е бил Долни чифлик с 2630 човека.

Цифрите са от деветото по ред общо преброяване на населението в Царство България. Организацията за провеждането му е поверена на държавните и общинските служители. Контролните функции по отношение на работата на преброителите са възложени на агент-контрольори, а общинските власти и кметовете носели отговорност да оказват съдействие за неговото правилно и законосъобразно извършване.

Отделят се необходимото време и ресурси за подготовка на населението за участие в преброяването. Като част от разяснителната кампания през декември 1934 г. служители на Главната дирекция на статистиката организират и провеждат конференции във всички градове и много села на околиите. За да се спечели доверието на населението, се изнасят беседи, отпечатват се позиви, в ежедневниците се публикуват статии и апели. Към българското учителство се отправя призив не само да вземе пряко и активно участие, но и да събуди у своите питомци интерес към преброяването. Министерството на просветата предписва на учителите в периода 17 - 20 декември да разяснят на учениците в два учебни часа ползата от него и да ги запознаят с всички видове преброителни карти и начини за попълването им.

Преброяването започва в определения ден в цялата страна, във всичките 5 752 населени места. С тази общонационална задача са ангажирани 45 112 преброители, като 6 151 от тях са агент-контрольори. На всеки преброител се падат 135 преброени лица. За пръв път се събират данни за образованието на преброените, а икономически активните лица се регистрират по тяхното главно занятие съгласно нова номенклатура на професиите (занятията), посочват от НСИ.