При много ниски температури обикновените климатици стават неефективни и не могат да осигурят такъв комфорт, като останалите видове отопление и най-вече централното топлоснабдяване. Това каза за „Монитор” проф. Никола Калоянов от Техническия университет в София.

„В студа им замръзват изпарителите”, обяснява той. „В тези случаи климатиците харчат повече енергия".

При по-ниски температури коефициентът им на трансформация вече не е 3 или 4 към 1, което могат да постигнат според търговците, а стават като обикновена печка с реотан, като духалките. Климатиците при тежка зима въртят, но не винаги дават топлина и често духат студено. Те не могат да постигнат температурата, която им е зададена, защото външното тяло е замръзнало. Но дори да не е, те не успяват да загреят силно изстиналия външен въздух. За това в такива случай хората са принудени да си пускат печките. Става дума за климатици с външен въздух, а не за земно свързаните термопомпи или използващи геотермална енергия. Такива системи са малко у нас, а масово се използват обикновените климатици”, поясни професорът. Според него хубавото е, че подобни дни със силни студове не са много през годината у нас, а и невинаги ги има. Затова не си струва за такива малки периоди от време да се мисли за допълнителна инсталация за отопление към климатика.

Професорът от ТУ, смята още, че алтернатива на парното, дървата и тока е природният газ, но инвестицията за оборудването за използването му не е малка. „Ефективността на газовите котлета е около 88%, а при най-новите модели достига 93%. При токът тя е 100%, но отоплението на ток е най-скъпо. При дървата и въглищата, които са най-евтини ефективността е 50-60%, но те предизвикват силно замърсяване на въздуха и са трудоемки за използване”, обясни проф. Калоянов.