Малките казани за варене на ракия ще са с вместимост до 1000 литра, а не както досега до 500 литра, решиха на второ четене депутатите от парламентарната Комисия по бюджет и финанси.

В края на 2015 г. парламентът ограничи работата на малките казани до годишен обем от 500 литра.

Народните представители приеха на второ четене общ законопроект на Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), с който на практика увеличиха вместимостта на съдовете в специализираните малки обекти за дестилиране. По този начин всяко домакинство има право да произвежда в домашни условия до 30 литра ракия годишно от грозде и плодове собствено производство за лично потребление, като заплаща само 50% от дължимия за това количество акциз.

Депутатите отмениха и сега действащите разпоредби, според които малките казани могат да варят ракия само от 1 юли до 31 декември, а в останалото време, за да работят, е нужно да уведомят писмено Агенция "Митници" в 14- дневен срок преди извършване на дейността. Ако промените в ЗАДС бъдат приети и на второ четене в зала, любителите на домашния алкохол ще могат да варят ракия целогодишно, без въпросното уведомление.

Друга важна промяна е, че до три месеца ще заработи регистър на всички търговци, производители и вносители на съоръжения за варене на алкохол. Това обясни за Investor.bg Диана Йорданова, заместник-председател на бюджетната комисия. По думите й от Министерство на икономиката са имали възражения за краткия срок, но в крайна сметка се очаква през март регистърът да заработи. „Целта е Агенция "Митници" да може нагледно да проверява откъде е закупена техниката с оглед на това безопасността на хората да бъде гарантирана“, поясни Йорданова.

Въвежда се и задължение на регистрираните лица да подават данни в Министерство на икономиката за лицата, на които са продадени или предоставени съоръжения за производството на алкохол.

От ГЕРБ имаха идея контролът върху казаните да се прехвърли от митниците върху общините, които да събират и акцизи. Предложението обаче беше отхвърлено, защото общините отказали да се занимават с администриране и събиране на косвения налог с мотива, че приходите от акциз не оправдават адмиистративните разходи по събирането му.

Няма капацитет за подобна дейност, заяви Благой Станчев от Националното сдружение на общините. „Нужни са още хора или трябва да натоварим допълнително служителите си, а знаете какви са заплатите в малките общини“, добави Станчев.

Диана Йорданова изрази съжаление, че общините се отказват от нов източник на приходи и призова Министерство на финансите по-стриктно да разглежда исканията за дофинансиране на малките населени места.

От Винаро-лозарската камара не одобриха промените в ЗАДС. Според тях за първите 10 месеца на 2016 г., когато се прилагаше изискването за вместимост на казаните до 500 л., приходите от акцизи от този тип алкохол са били 476 хил. лв., докато през 2015 г., постъпленията са били по-малко – 311 хил. лв.

От ГЕРБ обаче обясниха, че вместимостта на казаните няма толкова значение към приходите от акциз, колкото затегнатият контрол и намаляването на сивия сектор.