Обществен дебат за състоянието и бъдещето на отношенията с големите фирми, опериращи на територията на Девня, и неотложно възстановяване на общинската инфраструктура иска да предизвика Димитър Корназов. В поредна своя открита позиция той поставя неотложни въпроси за липсата на прозрачност по договори с промишлени гиганти, ощетяването на местните хора и разбитите пътища. Процесите са с натрупване и отлагането на решения е безотговорност. Корназов внесе сигнала си до съветниците и кмета и очаква разглеждането му да е начало на диалог в полза на града.

Следва пълният текст на позицията.

До Председателя на Общинския съвет- Девня

Копие- До Кмета на Община Девня

Позиция за Девня на Димитър Корназов - кмет на общината /1999-2005/ и народен представител в Четиридесетото Народно събрание /2005-2009/

Уважаеми господин Ненков,

Уважаеми общински съветници,

Обръщам се към вас заради неотложността на решения, с които Община Девня може и трябва да промени много от досегашни практики в полза на местните хора.

Убеден съм, че вземането им не е лека мисия, но знам, че чувството ви за отговорност ще бъде изцяло ангажирано. Още повече това няма да е еднократен акт, а част от последователна програма, която съм приел лично. Запознавам ви с първите два проблема на Девня и девненци, след което ще представя на вниманието ви и още. За жалост, броят им е сериозен.

Първо. Необходимо е да се разгледат подробно и по всички търговско неконфиденциални клаузи договорите, сключени с големите фирми, работещи в Девня. Пропуските в тях означават, че някой не си е свършил съвестно работата и е оставил вратички за ощетяване на всички местни хора. Процесът е с натрупване. Публична тайна е например, че фирмите гиганти са построени върху малките имоти на девненци. През годините не е правено нищо за публично отваряне на договорите, а е важно да се разбере дали държавата не си е свършила работата, или фирмите не изпълняват своите ангажименти. Защото в много български общини обстоятелствата са съвсем различни- бизнесът съдейства на местните общности, изпълнявайки сериозни социални програми. Защо това не се случва в Девня?

Второ. По същия тревожен начин стои въпросът с общинската инфраструктура, ползвана от фирмите партньори на гигантите. Печалбите им са гарантирани, а за девненци остават разбити пътища. Общината трябва да възстановява и поддържа заради нанесени щети, вместо да вложи същите средства за социалната инфраструктура. Нима хората са по-маловажни от фирмите, работещи в Девня.

До третата по важност врата на България към света- пристанище „Варна- Запад“ се отива само и единствено по общинска инфраструктура. Разбиването й не е дело на местните хора, но ангажиментът за непосилната поддръжка е бреме за местното управление.

Предлагам по повдигнатите въпроси да се проведе дебат за намиране на решения и пресичане на процесите, ощетили сериозно Девня и девненци. В годините на моя кметски мандат съм бил убеден, че партньорството с големите фирми ще стане факт. За жалост, времето показа, че не съм бил прав.

Платена публикация