Скъпо ли излиза на данъкоплатеца програмата за саниране и има ли притеснения строителният бранш от временното й спиране? По тези въпроси дискутираха експерти в рубриката „Чети етикета” в „Тази сутрин” по bTV.

Регионалният министър в оставка Лиляна Павлова разпореди на кметовете да спрат временно с подписването на нови договори, а причината е изчерпване на предвидените пари от 1 млрд. лв. На финалната права отпаднаха редица блокове, част от строителните фирми замразиха работата си, докато не стане ясно дали ще има пари, които всъщност за заложени в бюджет 2017 г, но той още не е приет.

Програмата за саниране е безкрайно скъпа, непоносима за бюджета и твърде дългосрочна, каза старши икономистът в Института за пазарна икономика Петър Ганев. Според него хората са били подведени, че тя се финансира с европейски средства.

Държавната Българска банка за развитие взима пари назаем с държавна гаранция. До момента са взети 300 млн. лева и за още 200 милиона предсрои второ четене в парламента. Блоковете се санират с тези пари, а държавният бюджет ги връща, най-верятно за това ще се използва излишъкът, поясни икономистът.

Българският данъкоплатец плаща 100% за саниране на сградите, отбеляза той.

По думите му, за да санираме всички блокове, трябва да го правим още 30 години, а освен това проблемът е частен. Според него програмата създава конфликт, тъй като се взима от всички и се дава на едни.

Правим и зависими регионите от държавните политици, видяхме го и на изборите, посочи Петър Ганев.

Заместник-регионалният министър Николай Нанков обаче изтъкна, че от санирането има икономически ползи за строителния бранш.

„Нормално е всички държавни политики да се формират от нашите пари през данъците, акцизите и таксите. Приоритет на държавата е как ще ги разходва. Безплатна е, защото 100% държавен ресурс достига до частните български домове”, обясни Нанков.

Притеснения в строителния бранш за временното спиране на програмата няма, но има притеснения, ако тя не продължи, отбеляза инж. Светослав Глосов от Камарата на строителите.

В момента над 400 фирми работят по тези обекти, а още десетки са ангажирани с доставката и производството на строителни материали, заяви той.

По думите му заетостта е около 80 000 души. До средата на следващата година те ще са с намален обем работа или почти без работа, докато стартират европейските проекти, подчерта Глосов.

Доволни ли са хората?

В Бургас например стара панелка и саниран блок са на метри един от друг. Жителите на обновения блок са категорични, че разликата е осезаема и в апартаментите е станало по-топло.

Новият облик превърна 40-годишната панелка в модерна сграда - с външна изолация от висок клас, дограма на стълбището и апартаментите, обща кондензна мрежа на климатиците. Подменена е дрениращата система отвън, а в допълнение към новите пейки, обитателите на блок №7 очакват и бонус от кмета: градинка.

На метри от реновирания блок жителите на панелката се чувстват меко казано прецакани. Всяка сутрин от прозорците си гледат новата придобивка на съседите си и се ядосват.

Те са изпратили документи в общината, но заради едно възражение процедурата е била много забавена.

Някои от живеещите в блока безуспешно се борят с дъжда, който влиза в остъклените тераси.

Общо за 44 блока в Бургас процедурата е спряна преди подписването на договорите за инженеринг.

„Тези сгради за момента остават във „висящо" положение, т.е. изчакваме до приемането на бюджета за 2017 г. Хората ни заляха с обаждания, гневни и ядосани, защото те положиха страшно много усилия", отбеляза Чанка Коралска, заместник-кмет по строителството на община Бургас.

От общината уверяват, че финансирането на започнатите сгради е гарантирано, но вече има разочаровани строители.

„Има такива, които не искат да започнат. Все още не са започнали, имат подписани договори за строителство и внимателно и предпазливо изчакват и не искат да започнат, защото се притесняват, че ако сега започнат, няма да имат гарантирано финансиране", допълни Коралска.

Силвестър Миронов се надява работа да има поне до Коледа, защото е дошъл чак от Монтана да изкара някой лев.

Живеещите в блок №5 пък се надяват депутатите да проявят здрав разум и да не ги скарат завинаги със съседите им от 7-ми блок.