Новият парламент най-вероятно ще бъде избран и по нови правила. Такава заявка дават, както партиите в управление, така и тези в опозиция след резултатите от референдума. В парламента вече се оформя съгласие за мажоритарен вот. Все още обаче депутатите умуват до каква степен избирателите сами ще редят партийните листи. Какви са вариантите?

Глас народен, глас Божи. Водени от старата максима, депутатите се втурнаха да предлагат нови изборни правила. И заваляха законодателни промени, които да претворят в дело резултатите от референдума. „Да” на мажоритарния избор при парламентарен вот обаче значи смяна на политическата ни система. Вариантите:

Вариант едно – така, както го зададоха инициаторите на референдума - мажоритарна система с абсолютно мнозинство в два тура – тогава страната се разделя на 240 района – колкото са и депутатите. И за всеки район битката е отделна. А печеливш е този, който спечели поне половината от подкрепата на гласувалите. Така обаче на втория тур остават максимум двама.

Така обаче много от хората ще останат непредставени в парламента, смятат политолозите.

„Има голямо неравновесие на гласовете”, коментира политологът проф. Анна Кръстева.

„Когато кажем абсолютно мнозинство означава, че малко повече от половината гласове ще лишат от представителност другата половина”, казва политологът гл. ас. Димитър Димитров.

Големият въпрос тогава е кой ще начертае районите, защото от това до голяма степен ще се определи и изхода на изборите.

„Това ще бъде огромна политическа игра, защото много важно е местното представителство – и ще са битки за кръв”, добавя политологът проф. Анна Кръстева.

А следващата битка – възможен ли е парламент с толкова много играчи, които нямат нищо общо помежду си. И ще се превърнат ли те в златен пръст.

„Законодателството се превръща в една сергия”, на мнение е политологът гл. ас. Димитър Димитров.

„Изцяло са забравени българите в чужбина – трябва да има избирателен район за българите в чужбина, какъвто досега няма”, добавя политологът проф. Анна Кръстева.

Ако големите играчи преодолеят местните, тогава изходът може и да е стабилност.

„Победителите взимат голям бонус – това осигурява стабилно управление – малките партии, така да се каже, не им се мотаят в краката, не им се налага да правят коалиции”, каза Анна Кръстева.

При варианта на формиране на парламент във Франция представителността е много по-голяма, защото на балотаж отиват не само двама, а всички кандидати, прескочили бариерата от 12,5%. И тук обаче има подводни камъни – при липса на традиции в демокрацията.

„Има по-голяма пъстрота и това осигурява плурализъм – но във Франция изборите често парламентарните и президентските са вързани и има едно партийно договаряне – малките подкрепят за президентския избори големите, но искат подкрепа за формиране на районите”, казва още политологът проф. Анна Кръстева.

Вариант две – на преференция – вече познат ни от предишни избори. Тук кандидатът, който получи повече индивидуална подкрепа, може да задмине подредените от партийните централи кандидати.

„Всеки може да отиде и да си избере своя представител”, казва политологът гл. ас. Димитър Димитров.

„Има очевидно желание в българските граждани за мажоритарност и преференцията е такъв вид мажоритарност”, казва политологът проф. Анна Кръстева.

Вариант три – така наречените отворени листи – при тях избирателите сами определят реда на кандидатите, които партиите ни предлагат.

„Отворените листи са още по-демократичен и по-мажоритарен елемент в пропорционалната система. Гражданите са напълно свободни те да аранжират кандидатите си и в много краен вариант те се подкрепят според реалния брой гласове, които са получили”, казва политологъ

Вариант четири – смесена мажоритарна система – каквато съществува в Германия – при този вариант половината от кандидатите ги редят партийните централи, а другата половина избирателите – с преференции.

„Тя удовлетворява това желание на гражданите от една страна да посочат мажоритарен глас – с единия глас го посочват, а с другия – посочват партията – няма ангажимент да е от партията. Това е добър вариант при този глад за мажоритарност”, на мнение е политологът проф. Анна Кръстева.

Избори при тези правила ще са и много по-скъпи и трудни за организация, смятат експертите.

„Докато не се произведат такива правила, които да са безспорни и надеждни и да се произведат безспорни кандидати – тази система е нереалистична”, казва политологът гл. ас. Димитър Димитров.

Крайната дума отново е в депутатите. За да определят правилата, по които следващите ще заемат местата им.

"С мажоритарната система се децентрализира политическият живот на България до нивото на кметски избори", смята социологът проф. Огнян Минчев.