Повече от половината от българското население обитава жилища в тухлени къщи, а около 45 на сто от българите живеят в апартаменти в блокове, сочат обобщени данни на Евростат за жилищните условия в страните на ЕС през 2014 г.

Анализът отчита няколко показателя: качество на жилищните условия, проблеми в жилищния район, удовлетвореност от жилището, собственост на дома и др.

Като цяло около 85 на сто от българите притежават собствен дом, което е един от най-високите показатели в ЕС. В този сегмент на първа позиция е Румъния с 96 на сто частна собственост на жилищния фонд, следват Хърватия и Литва - с по 90 на сто и др.

От притежаваните от българите общо около 3,9 млн. жилища - 2,6 млн. са в градовете и около 1,3 млн. - в селата.

Значителен е броят на жилищните сгради от тухли - над 600 хил. сгради са от бетон и тухли, а над 1,5 млн. - от тухли и гредоред. Близо 75 хил. са жилищните сгради /с над 500 хил. апартамента в тях/, изградени със стоманобетон. Около 19 хиляди са панелните сгради у нас, в които има над 900 хил. апартамента, обитавани от близо 1,7 млн. българи. Не малък е и делът на необитаемите сгради, предимно в селски райони.

Като цяло българите са удовлетворени от жилището, което обитават, но около 27 на сто от тях, или почти всеки трети българин, се страхува от обир в дома си или някакво престъпление или вандализъм в жилището, което обитава. Около 16 на сто от българите не са доволни от проблеми, които заобикалят дома им - липсата на чистота, екологични проблеми, лоша комуникация, липса на удобства. Други 12 на сто от сънародниците ни се оплакват от шумни съседи или шумна околна среда.

Средният размер на жилището, което българинът обитава, е около 72 кв. метра, при средна жилищна площ от 96 кв. м в ЕС, сочи европейската статистика.

По този показател най-много средна жилищна площ имат жителите на Кипър - 141 кв. м, следвани от жителите на Люксембург - 130 кв. м, Белгия - 126 кв. м, Дания - 115 кв. м и др.

Най-притеснени откъм жилищна площ са хората в Румъния - средно по 44 кв. м, Латвия - 62 кв. м, Литва - 63 кв. м, Естония - 66 кв. м и др.

Като цяло около 60 на сто от населението на ЕС живее в къщи и около 40 на сто - в апартаменти. Делът на лицата, които живеят в апартаменти е най-висок в Испания - 67 на сто, Латвия - 65 на сто и Естония - 63 на сто. Най-висок дял на хората, които живеят в къщи е отчетен в Ирландия - 93 на сто, Великобритания - 85 на сто, Хърватия - 80 на сто и Белгия - 78 на сто.

В Швейцария хората, които живеят в жилища под наем са повече от тези, обитавани от собственици - близо 56 на сто от швейцарците са наематели на жилища.

В някои страни повече от половината от населението живее в жилища, които са с ипотека или заем - в Швеция този дял е 61 на сто, в Холандия - 59 на сто и в Дания - 50 на сто.

Най-много от вредни замърсявания на шумовата среда се оплакват жителите на Малта - близо 30 на сто, Германия - 26 на сто и Холандия - 25 на сто.

Проблеми със замърсяване на околната среда, липса на удобства и др. отново са отчетени най-много в Малта - 37 на сто, Гърция - 23 на сто и Германия - 22 на сто.

От обири или друг вид престъпления свързани с дома, най-висок е процентът на недоволните хора в Италия и Холандия - по 18 на сто. По този показател безспорен "лидер" в ЕС обаче е България - 27 на сто от сънародниците ни се страхуват от кражби в дома си, от вандалщина или друго престъпление, свързано с жилищната среда.