Налице е социален дъмпинг и откровена политика на поддържане на ниска цена на труда, която далеч не съответства на производителността на труда. Това заяви на брифинг Любен Томев, директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

От представените от него данни става ясно, че в браншовете, в които производителността на труда у нас е по-ниска от тази в останалите страни от ЕС, това се компенсира с по-висока норма на печалба и по-висока рентабилност. На този фон, разпределението на добавената стойност е силно в полза на капитала.

В добивната и преработващата промишленост прозводителността, добавената стойност и рентабилността не са далеч от европейските стойности (в някои случаи даже ги превъзхождат), докато разликите в заплащането са впечатляващи. Спрямо новите членки на ЕС, българските заплати са между 50 и 80% по-ниски, а спрямо старите има истинска пропаст – у нас работещите получават от 3 до 10 пъти по-малко пари.

Това примерно означава, че българският миньор получава 828 евро, чешкият – 1169 евро, а испанският – почти 4000. Заетият в производството на лекарства може да очаква средно 510 евро на месец в България, докато в Румъния за същото се плаща два пъти повече.