Лидерът на "Атака" Волен Сидеров окончателно се размина с по-тежко наказание от наложените му 2 години пробация, включваща регистрация по настоящ адрес, срещи с пробационен служител и поправителен труд, изразяващ се в 25% месечни удръжки от заплатата.

Това окончателно определи днес Софийският апелативен съд (САС), показа проверка на "Правен свят". Съдът се мотивира с това, че Сидеров няма утвърдени престъпни прояви, за да бъде увеличено наложеното му наказание. До него се стигна обаче, след като депутатът се призна за виновен по 5 от заведените срещу него дела за хулиганство в последните две години. Именно множеството престъпления, извършени в кратък период, мотивираха прокурор Виктор Тарчев от Софийската градска прокуратура (СГП) да иска увеличение на наказанието на 3 години пробация. Другият му аргумент беше, че Сидеров е депутат и изискването към него да спазва законите е завишено.

През юли обаче съдия Мариян Марков от Софийския градски съд (СГС) отказа да увеличи наказанието на Сидеров и дори упрекна прокуратурата, че опитва да заобиколи института на споразумението. Виждането на Марков беше, че след като веднъж страните са се разбрали за по-леко наказание, държавното обвинение е можело да иска по-тежко, само при изготвяне на самото споразумение. Прокурор Тарчев пък отвърна, че при споразумението се прилага само чл. 23 от НК за налагане на едно най-тежко наказание, докато увеличението на наказанието с до ½ в чл. 24 от НК, е изключително правомощие на съда в отделно производство.

Така делото стигна до САС, който се е съгласил с това възражение на прокурора. И според апелативните съдии прилагането на разпоредбата на чл. 24 от НК е право на съда и то не предполага изрично искане от страна на държавното обвинение, нито пък съдът е обвързан от становището на прокурора.

Съставът на САС (председател и докладчик Невена Грозева, Пламен Дацов и Светла Букова) отказва да увеличи наказанието на Сидеров само защото приема, че това не се налага за поправянето и превъзпитаването на осъдения.

"Този извод следва логически от цялото процесуално поведение на осъдения – признанието на вина и изразеното съгласие да сключи споразумение с прокуратурата. На следващо място - вярно е, че се касае за пет споразумения, които обхващат престъпна дейност за относително неголям период от време, като се касае за еднородни по вид деяния по чл. 325 и чл. 131 от НК. Те сами по себе си, обаче не разкриват осъдения като личност спрямо, която следва да се въздейства и чрез приложението на чл. 24 от НК", мотивира се САС.

Апелтивният съд коментира и трайната съдебна практика, според която множеството престъпления, извършени за кратък период могат да характеризират подсъдимия като личност със завишена степен на обществена опасност, но това според САС не може да бъде единственото основание за увеличение на наказанието. Сидеров би получил по-тежка санкция, ако съдът прецени, че наложената му не е достатъчна за поправянето му, а той пък демонстрира трайна тенденция към престъпни прояви. САС не е съгласен и с отделния довод, че лидерът на "Атака" е народен представител и това само по себе си е основание за по-тежко наказание.

"Това е така, защото според становището на САС не се касае за личност с утвърдени престъпни прояви. Освен сключените споразумения предмет на производството по чл. 306 ал. 1 т. 1 от НК спрямо него не са били налице други наказателни производства, той не е бил осъждан преди това, поради което не би могло да се приеме, че вече веднъж държавата е въздействала чрез налагането на наказание и той не се е поправил", посочват още апелативните съдии.

Освен делата за хулиганство, Волен Сидеров беше подсъдим и за лъжесвидетелстване след инцидента на магистрала "Тракия" преди 10 години, но по него беше окончателно оправдан през 2008 г.