Бизнесът е против сливането на почивните дни, става ясно от писмо, изпратено до Министерския съвет от национално представителните работодателски организации (НПРО) – АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ.

„Страната ни губи между 300 и 400 милиона лева през 2016 г. вследствие на „дългите празници“. Сливането на почивните дни между Великден и Гергьовден заедно с отделното празнуване на 24 май, например, доведе до това, че през м. май 2016 г. имаше 18 работни и 13 почивни дни!“, пише в писмото на НПРО.

„Досегашната практика на сливане на почивни дни се отразява отрицателно на производствените и работните процеси в предприятията, както и на цялостното състояние на бизнеса“, се казва още в позицията на работодателите.

Според тях тази практика не води до възстановяване на силите на работниците и служителите, нито до пълноценна почивка, а напротив – до допълнително натоварване, преумора в отделни моменти и стрес на работната място.

„Чисто икономическите и финансовите щети от създаването на изкуствени поредици от пет-шест почивни дни също са добре известни и многократно коментирани. Практиката да се „затваря“ държавата за периоди от няколко дни е порочна, вредна и нанася осезаеми щети на икономиката“, се посочва в писмото.

Бизнесът обръща внимание върху относително произволния характер на решенията на Министерския съвет за „сливане“ на групи от празнични дни, което силно затруднява бизнес планирането и разстройва системата на разплащане в държавата.

„Наличието на два официални празнични дни в седмицата означава автоматично появата на четири дни, в които не могат да се извършват никакви банкови операции и финансови трансакции“, оплакват се организациите.

Според проучване сред представителите на бизнеса, проведено в края на април 2016 г., повече от половината мениджъри категорично възразяват срещу дългите празници и отчитат ясно изразен негативен ефект върху функционирането на техния бизнес.

В писмото си НПРО отчитат, че сливането на празниците и дългите почивни дни се отразява добре на фирмите от сферата на туризма, както и на част от фирмите от транспорта и търговията, но те представляват едва около 10% от всички компании в страната. В същото време целият реален производствен сектор е ощетен.