Колко здравословно е здравословното хранене, какви са хранителните разстройства, на какво се дължат и защо няма вредни храни – тези теми дискутираха специалистът по хранене д-р Райна Стоянова и психиатърът д-р Анета Аничкина в предаването „Тази неделя“ по bTV.

Въпреки че на пръв поглед няма спор дали е добре да се храниш здравословно, манията по здравословното хранене всъщност е вид хранително разстройство – орторексия.

Учим хората да се хранят с мисъл – без пакетирани и консервирани храни, но това не трябва да се превръща в мания и да е цел на живота през цялото време, коментира д-р Стоянова. Д-р Аничкина добави, че времето, което даден човек посвещава на темата хранене, е показателно – при хранителното разстройство то бавно и постепенно заема голяма част от ежедневието, превръща се в доминанта. В този момент обаче човекът е лишен от критичност да разбере какво се случва, не вижда проблем и не търси помощ самостоятелност.

Д-р Аничкина коментира още, че е трудно да се посочи хранителното разстройство у човек. Това е конгломерат от симптоми, които преминават от едни в други. Едва една трета от тези проблеми започват и завършват с една и съща диагноза. Две трети от хранителните разстройства преминават от едно в друго – анорексия нервоза, булимия нервоза, орторексия, периодично преяждане, хранене, последвано от очистителни техники, трансово ядене и пр. Основният симптом, който се наблюдава, е промяна в хранителното поведение.

По думите ѝ физическото и психическото измерение на проблема вървят паралелно.

Д-р Аничкина обясни, че „една от характеристиките на хранителните разстройства е, че личността се опитва да решава психични проблеми, свързан с високи нива на стрес, контролирайки храненето си. Проблемът е свързан и с генетични особености. Знаем, че са засегнати две медиаторни системи – серотониновата и допаминовата. При засягане на първата се появява тревожността, на базата на която се променя стилът на хранене. Тези хора успяват да контролират и да намаляват все повече и повече количеството и ли да избират здравословни храни. При дисбаланс в допаминовата система тези хора нямат преживяването за удоволствие и контролирането на храненето, дали количеството или качеството, компенсира и създава усещане за удоволствие. Получава се пристрастеност, равносилна на ефекта от екстази. Това създава всепоглъщащата обсесивност, насочена към това какво и колко се яде“.

По думите на д-р Стоянова няма вредна храна, има вредни количества. Например бялото брашно, белият хляб може да са вредни за хората с проблеми като диабет. Тогава трябва да се ограничават количествата. В никакъв случай обаче не може да се обявява, че бялото брашно е вредно или пък кифлите. Вредни са консервантите, набухвателите, оцветителите. Половин – една кифла веднъж или два пъти седмично не би се отразило на здрав човек. Проблем биха били пет кифли на ден систематично.