70-те години на XX век - България за първи път отваря вратите си за синтетичната оцетна киселина за нуждите на консервната промишленост.

Радославка Желязкова е ходеща енциклопедия на българския оцет. Произвежда го повече от 30 години в една от най-старите оцетни фабрики – тази в Плевен. Разказва, че тук винаги се е правил само и единствено натурален продукт. Той има и синтетично подобие. Как се прави едното и как се прави другото и каква е разликата между двата продукта, ще опитаме да разберем.

Във фабрика в Долни Дъбник правят естествен и био оцет, но и техния синтетичен вариант. И трите вида продукти изнасят за чужбина. Първо ни показват пътя на естествената ферментация - от ябълката до натуралния оцет.

Ябълките се раздробяват, а продуктът отива в две цистерни, където след седмица се превръща във вино. За да стимулират ферментацията, добавят и допълнителен кислород. И така – за около денонощие и половина – виното се превръща в концентриран оцет. След това се избистря и се разрежда с вода. Всяка бутилка се пълни, проверява се за механични замърсители и се слага етикет.

На този фон да създадеш синтетичния продукт ти е нужен не повече от час. И много по-малко пари. Получаваш в цистерни киселината и я разреждаш. Лесното приготовление, наред с трудното начало на 90-те, кара все повече производители да заложат на синтетиката, за сметка на по-скъпата и по-капризна естествена продукция. Но цената е много по-ниска.

Съдържанието – синтетична киселина Е 260 и оцветител – карамел Е 150.

Производителите твърдят, че проблем може да се получи, само ако фирмата не проследи внимателно киселинността и тя надвиши 6%. И още един трик - синтетичните продукти почти винаги са в цветни бутилки - просто защото са от преработена пластмаса, която отново е по-евтина.

„Препоръчвам, когато избирате продуктите, които да си купите, да разгледате внимателно етикета. В него трябва да бъде посочен съставът. Виненият оцет трябва да бъде от вино. Не може да има други съставки”, заяви в студиото на „Здравей, България” инж. Атанас Дробенов, експерт в Българската агенция за безопасност на храните.

„Преди две години в България се прие изискване, че синтетичният оцет не трябва да носи наименованието оцет. Въпросът е, че съпътстващото законодателство – наредбата, която трябва да изясни контрола, вече две години не се приема. Това означава, че в момента няма кой да контролира какво има в тези бутилки”, коментира д-р Сергей Иванов от „Активни потребители”.