Повече от 80% от продаваните плодове и зеленчуци по нашите пазари са нелегални и за тях не се плаща ДДС. Това алармират от Националния съюз на градинарите, асоциациите на картофопроизводителите, овощарите и други регионални организации от сектора. Те поискаха зануляване на ДДС за пресните плодове и зеленчуци или свалянето му под 8%, което ще направи безсмислени далаверите с него.

Според Слави Трифонов председател на Съюза на градинарите в България в търговията с пресни плодове и зеленчуци най-много се източва ДДС. По думите му най-често това става по схемата, чрез която пътуват едни документи за експорт и се връщат подпечатани, след което се иска връщане на ДДС.

„Друг основен проблем за бранша е лошата организация на пазара”, подчертава Трифонов. „За да продаваш прясна стока в съседните Гърция или Турция, се искат поне от десет документа, а за техните плодове и зеленчуци, доставяни у нас - това не се прави”, каза той и добави, че от бранша настояват пред земеделското министерство да се въведе понятието "свежи плодове и зеленчуци", което също ще даде предимство на родното производство и ще гарантира здравето на населението. Според него в момента българският пазар е залят с плодове и зеленчуци, пътували повече от 1000 км, като има доставки и от 2500 км. „Това задължително означава, че те са третирани с препарати, които да запазят търговският им вид”, поясни Трифонов. От бранша дадоха за пример съседна Румъния, където този проблем е решен чрез т.нар. къси вериги и търговските вериги са задължени да зареждат с 51 процента местно производство или с доставки до 250 км от границите на страната. Това изискване трябва да се въведе и у нас, смятат градинарите.

Трета пречка за развитие на родното производство е, че българските консервни заводи предпочитат да купуват вносни плодове и зеленчуци, основно от съседните Македония и Гърция, които са без ДДС, защото се доставят като суровина за преработка. Българските винаги са с начислен ДДС, което ги прави неконкурентни на пазара.

Ниски субсидии убиват родното производство

Българските производители на плодове и зеленчуци искат увеличаване на държавното подпомагане на бранша. Според Коста Джиков от Националната асоциация на картофопроизводителите от 300 млн. лв., отделяни за проблемните сектори в селското стопанство - плодове, зеленчуци, тютюн и животновъдство, едва 5 млн. са отпуснати за първите два.

Според него друг проблем за бранша е липсата на български комбинирани торове с азот и фосфор, които сега се внасят от Полша. Липсват и препарати за растителна защита и това допълнително оскъпява производството.

Димитричка Търпанова, председател на Добруджанския овощарски съюз алармира, че заради природните бедствия от началото на годината по-голяма част от плодовата реколта у нас е унищожена. „Справките на МЗХ за високи добиви категорично не отговарят на действителните, защото не се отчита пропадналата продукция”, каза тя.

От бранша споменаха още, че както е тръгнала работата със субсидиите, фермерите ще се ориентират да работят само рентабилни видове, като тикви например. За тях разходите били по 60 лв. на дка, а за картофите - по 1000 лв.

Коста Джиков добави, че е време да се сформират групите от производители, което ще даде някакъв шанс на родните земеделци да станат по-конкуренти на вноса.



Под 40 лв. на ден никой не се хваща на полето

В момента у нас не достигат берачи, защото са избягали на гурбет в Испания, Англия или Гърция, казват още от бранша.

„Преди прибирането на реколтата започва едно наддаване между производителите кой ще се пребори за наличните 10 или 20 работника в селото. Хората вече ги няма. Те са в чужбина, защото там вземат повече пари”, казва Живка Гроздева от Асоциацията на овощарите в България и добави, че става все по-трудно да се намерят мераклии да работят на полето. Според нея никой не са хваща за по-малко от 40 лв. на ден. „От друга страна не можем да вдигаме надниците, защото не сме в състояние за продаваме продукцията си скъпо, след като стандартът на живот у нас и нисък”, добив тя и предупреди, че след 10 години има голям риск да останем без овощни градини.

По думите й след измръзванията на трайните насаждения през зимата и пролетта земеделците и последните градушки овощарите не са получили помощ от държавата. „В Западна Европа винаги намират начин да компенсират селскостопанските производители”, добави Гроздева. „В България е трудно да докажем, че реколтата ни е унищожена от градушка. Всички ни убеждават, че може да се оберат плодовете и да се реализират. На нас ни остава да разчитаме само на обвързаните плащания от ЕС. За това трябва се подпомагат всички приоритетни сектори, а не да има някои, които да са по-приоритетни”, поиска Гроздева.